Колко приятели имаш?

– Колко приятели имаш?
– Петстотин трийсет и двама.
– Не, не във фейсбук. В живота.
– О… ами, двама-трима.

Социалните мрежи подмениха съдържанието на думата „приятел“.

Появи се глагол, обратен на „сприятеляване“ – „разсприятеляване“. Когато кажем за някого, че ни е приятел, чувстваме необходимост да уточним – „стар приятел“, „много добър приятел“, „фейсбук приятел“.

Нормално е приятелствата да се сменят. Детските приятелства рядко устояват до края на живота. Разстояния, социален статус, идеологии, пристрастия постепенно превръщат срещите със стари приятели в тягостно задължение. Понякога пък приятелствата просто се изчерпват и отмират от само себе си, понякога приключват с бурни драми и тежки рани, понякога се превръщат в легенди.

В Библията пише, че има приятел, който е „по-близък и от брат“. Наистина, приятелска връзка може да засенчи кръвната. Но в повечето случаи приятелствата се жертват в името на нещо „по-голямо“. Рядко ще се случи да пренебрегнем изгодно предложение за работа, възможност за разширяване на бизнеса или супер сделка заради приятел; да сме готови да развалим отношения със семейство и началници заради приятел. Може да страдаме, да ни е мъчно, но ще стиснем зъби и ще кажем, че приятелството ни е важно, но другото ни е по-важно. Излиза, че колкото и „магическо“ съдържание да влагаме в думата „приятелство“, колкото и да мечтаем за големи приятели, сме готови да ги пожертваме, защото доста неща в живота ни са по-важни от него.

Стигаме до това аз какъв приятел съм, а не какъв приятел търся.

За разрушено и разочароващо приятелство рядко търсим вината в себе си. А приятелските връзки са точно като всички останали връзки – важно е не само какво получаваш, а какво си готов да дадеш. Дали затова не предпочитаме все повече фейсбук съдържанието на думата „приятел“. По-удобно и неангажиращо е. Приключването на досадно или изчерпано приятелство става само с един клик. С мишката поддържаме удобен кръг приятели на удобно разстояние. „Включваме“ ги, когато имаме нужда от тях, а през останалото време ги държим на „изключен“ режим.

Изобщо… май приятелството повече повдига въпроси, отколкото дава отговори. Но без него не можем. Какво да кажем за… приятелството?