Първи епизод на поредицата „Произход“
Константин е без съмнение една от най-противоречивите фигури в християнството днес. Известен е в историята като римският император, който обединява езичеството и християнството и отваря широко вратата за духовния компромис. Но все пак, кой е Константин? И какво прави, за да бъде смятан за толкова противоречива личност?
Преди да се заровим в личната история на самия човек, е важно да разберем историческия контекст, в който Константин е живял и управлявал.
Историческият контекст
Да започнем с една картина. Това е картината на християнската църква под обсада – едно движение оклеветено заради своята вяра и захвърлено на мрачното дъно в гъмжащата от народ столица на Римската империя. Историите на хората от това движение са истории на непоколебима вярност към истината пред лицето на най-жестоките удари, които може да нанесе кръвожадната Римска власт. Да бъдеш християнин по времето на Калигула, Нерон, Марк Аврелий и Диоклециан изисквало цялото посвещение към Исус, на което човек е способен, без възможност за нещо по-малко от това. Но ситуацията се променя драматично пред лицето на един единствен, почти незначителен исторически детайл – обръщането на Константин към християнството.
Константин
Константин е син на Констанций – един от тримата тетрарси, които управляват империята заедно с императора Диоклециан. Констанций е начело на западната част на империята, но под върховното ръководство на Диоклециан.
Затова Константин служи при императора като военен трибун. И по-късно се присъединява към баща си във военната кампания на запад, установявайки се за известно време в Британия. Докато е в Британия, в град Йорк, Констанций умира и Константин като наследник поема неговия трон през 306 г. сл. Хр.
Амбициозен за абсолютен контрол над империята, Константин постепенно започва да завзема със сила властта от другите тетрарси. Двамата най-мъчнопреодолими противници, които стоят между него и целта му са Максенций и Лициний. И по време на една от неговите военни кампании срещу Максенций, Константин сънува сън. В съня си вижда символ на кръст и му се казва: „С този знак ще победиш“. Това отбелязва обръщането на Константин към християнството и е начало на разделението в християнското движение, което до този момент е обединено.
Компромисът
В опита си да обедини християнството и езичеството Константин започва да съчетава ритуалите на двете религии. Римският пантеон от божества постепенно е асимилиран от християнството. Например Петър замества Юпитер – царя на боговете и римски аналог на гръцкия Зевс. Поклонението пред мъртви светии замества езическия политеизъм с превръщане на всеки светия в действителен образ на някое божество от гръко-римския пантеон. Езическите празници се смесват с християнските вярвания. Празнуването на Великден и Рождество Христово – и двата празника, първоначално предназначени за поклонение пред езически божества, се асимилират и ребрандират, за да отразяват християнски теми и идеи. Агресивният ход на Константин да съчетае двете религии става една от най-добрите маркетингови и Пи Ар кампании в историята. За църквата това е време за разплата. Тя е смазана и изтощена от брутално и постоянно преследване в продължение на почти три столетия, вкючително и от последния огън на гонения от страна на Диоклециан. За мнозина компромисите на Константин се превръщат в очаквана почивка от безмилостната кампания на кръвопролития. И изтощените множества християни се предават в обятията на това ново синкретично движение. Но във всяко поколение след това се появяват малцина, които, независимо от цената, формират съпротива срещу грешките. И точно затова от този момент християнското движение се разделя на две.
Разделението
За групата от революционери цената на спокойствието се оказва твърде висока, за да бъде платена. Защото да приемат предложението на Константин означава да се лишат от истината, която държат досега и която води християнството напред. Разпръснати из цялата империя – като келтската църква в Англия (за която ще говорим следващият път), като валдензите в Северна Италия, като албигойците и хугенотите във Франция – всички тези групи оформят бойната линия на една мощна съпротива срещу компромиса. Техните истории на вярност са едновременно ужасяващи, но и вдъхновяващи. Саможертвата им е завещание за всяко следващо поколение да поеме безстрашно факела на истината.
Днес живеем сред поколение, което жадува да промени света. Затова ако се опитате да изразите визията на настоящото поколение в една единствена дума, то тя ще бъде „революция“. А една от най-великите революции, която се е случвала някога, това е Протестантската реформация. Вълните от нея се чувстват и днес, 500 години по-късно. Това, което прави Реформацията толкова плодотворна е фактът, че мъжете и жените, които са част от нея, отказват да направят компромис дори пред лицето на най-яростната съпротива. Те следват по стъпките на онази първа група революционери, която остава непобедена пред лицето на предложението на Константин за мирен компромис. Духът на революцията е все още жив днес. В коя група ще застанете вие?
_____________________
За разширено изучаване:
на български
Уайт, Е., Великата борба
Голубич, М., История на християнската църква
на английски
White, E. G. (1888) – The Great Controversy
Schaff, Philip (1858) – History of the Christian Church Volume II
Wilkinson, B. G. (1944) – Truth Triumphant
Wylie, J. A. (1878) – The History of Protestantism
Гледайте видеото по темата: Константин: Компромис и борба
Може да научите повече за поредицата „Произход“ и за създателите ѝ на техния уебсайт на английски език: https://www.lineagejourney.com/