Коронавирус,
карантина, маски, дезинфектанти, локдаун… живеем в тази реалност вече втора година. Ядосваме се, страхуваме се, нервираме се, шегуваме се… едни свикват, други не… Родителите на ученици имат допълнителен източник на стрес – постоянното присъствие на децата вкъщи, притеснението ще научат ли нещо или не. И в целия този водовъртеж рядко се сещаме да се запитаме как се отразява това на децата. Спокойни сме, че вирусът не е кой знае колко опасен за тях и се тревожим единствено за качеството на образованието им. А какво се случва в душите и мислите им?
За разлика от нас, децата няма изграден защитен механизъм срещу стрес. Ние сме техният защитен механизъм. Но когато ние самите едва смогваме да се справим с него (или изобщо не смогваме), оставяме тях да се справят както могат. Детските психолози записват своите наблюдения от март 2020 насам и с тревога установяват, че зачестяват и се засилват симптомите на детска депресия. За детето това е много по-страшно, отколкото за възрастния. Защото то не знае какво му се случва – не знае защо не му се яде, защо не му се говори, не знае как да обясни какво му е, не знае как да се разведри.
Най-важното за спокойното развитие на детската психика
е децата да се намират в спокойна семейна среда. Това изисква от родителите да положат усилия да не дават външен израз на страха и тревогите си свързани с вируса в тяхно присъствие. Да не гледат и коментират новините по телевизията, да не се поддават на паника, изобщо да сведат влиянието на медиите вкъщи до минимум.
Да не говорим за разпространяването и вярването в конспиративни теории – те са способни да увредят психиката на зрял човек, а какво да говорим за едно дете, което няма изграден филтър за преценка на истинността на информацията. Представата, че живее в ужасен свят, заобиколено от враждебни извънземни, чипове, зловещи богаташи и злонамерени учени може да го извади от релси напълно.
С две думи, да не забравяме, че колкото е трудно за нас, два пъти по-трудно е за децата ни.