Притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37)
Слушателите на Исус са в пълен шок. Те чуват как един човек е ограбен и оставен в безпомощно състояние на пътя. Оттам минават мострите на духовния елит – свещеник и левит, но подминават жертвата. А после един неверник спира, навежда се, промива раните на бития, качва го на собственото си магаре и го завежда в хана, където плаща за необходимото лечение и дори обещава, че на връщане ако се налага, ще доплати! Излиза, че добрият самарянин върши работата, за която са духовни програмирани другите двама. Работата да правиш добро на ближния. Но явно, програмата се е бъгнала.
История, с която може да си заработиш боя
Днес е трудно да си представим каква смелост е нужна, за да се разкаже подобна история. Исус рискува да си тръгне бит от теологичния дебат, като изобщо залага на подобен сюжет. В книгата си „Поет и селянин“ Кенет Бейли признава, че за 25 години никога не се е осмелил да разкаже история за добър евреин на палестинци или за свестен турчин на арменци. Ето защо Исус рискува да завърши като бедния, нещастен персонаж от своята притча. Но рискът си остава за Него. А ние продължаваме напред!
Добрината не е лесна работа
Самарянинът ни става много симпатичен. Той е отзивчив и широкоскроен човек, с мислене отвъд дребнавите предразсъдъци. Мъж с голямо сърце. Всичко това се вижда от пръв поглед. Но това, което остава скрито, е смелостта му. Защо?
Чуйте и ще разберете.