Историята на Габриел Панайотов
Габи е гласът на новото поколение вярващи – истинска, уязвима и много смела. Тя обича всичко да е ясно и подредено. Живее с план и списък. Но същевременно се хвърля в ситуация, която е напълно извън нейния контрол, компетентност и комфорт. Съгласява се да замести един от 10-те опитни говорители от ASI Europe, които организират събития в десет църкви на остров Мавриций. Тя получава темите и има верен екип зад гърба си. Но в първия момент, когато се изправя пред хората, самоувереността я напуска. Обхваща я желание да се телепортира и да се спаси от предизвикателството. Всички очакват Габи да проговори…. Единственото ѝ спасение е молитвата. И тя в рамките на няколко безкрайни секунди изминава пътя от “Господи, помогни на мен!” до “Господи, Ти го направи вместо мен!” Габи се предава в ръцете на Бог и думите бликват…
Любовна история с половинвековна предистория
Габи е на 22. И Крис е до нея. Тяхната история започва преди почти половин век. Когато нейният дядо Гълъб отива на круиз по Дунава и се оказва в една стая с дядото на Крис – дядо Славчо. По онова време Славчо е вярващ, а Гълъб – търсещ. Той разпитва своя съквартирант за Библията и го следва по петите. Това изглежда доста подозрително и Славчо започва да мисли Гълъб за шпионин. Но не, за Гълъб срещата със Славчо е среща и с Бог. Пътищата им отново се пресичат в Пловдив. Тази случка предопределя срещата на Крис и Габи, които се оказват в една и съща общност, благодарение на своите дядовци.
В екипа на ASI Europe
Габи и Крис са били на Мавриций на меден месец. Но като турист не можеш да опознаеш хората. Не и по този начин както, когато се гмурнеш в проект, в който споделяш с тях вярата си в Бог.
На Габи и наум не ѝ е идвало да бъде част от екипа на ASI Europe, където повечето хора са бизнесмени и предприемачи, два пъти по-възрастни от нея и да говорят пред публика е част от харизмата им. Но един от тях е възпрепятстван и Габи отива на негово място. Тя е неопитна и срамежлива. Измъчва я въпросът: Аз ли съм човекът? Страхува се, че хората очакват печен говорител от Европа, а ще получат едно емоционално хлапе и това ще ги разочарова.
Ако знаеше, че освен готовите теми трябва да подготви и “два проповеда”, щеше повече да обмисли дали да се съгласи. Но как да остави църква без говорител!
Първата вечер
Габи очаква да срещне африканци, но жителите на Мавриций са по-скоро с европейски манталитет. Като нея.
Първата вечер не тръгва по план. Габи се изправя пред хората и… И блокира. Дори не може да си прочете записките. Молитвата ѝ не работи. Защо?
Габи: Исках се да имам силата да се телепортирам на друго място. Искаше ми се и баща ми да е там, той да може да говори вместо мен. И всякакъв друг човек на света да е там, стига да не съм аз. И в такива ситуации има само едно нещо, което можеш да направиш. И това е молитвата. И казах: “Бог, помогни ми аз да се справя с това. Помогни ми аз да мога да говоря. Помогни ми аз да… Аз, аз, аз.”
Но това не помогна. И си викам, какво се случва тук? Защо не работи? И си помислих, че може би молитвата ми е грешна. И си промених молитвата. И казах: “Бог, аз не мога да го направя, но Ти можеш да го направиш. И това не е мой проблем, а това е Твой проблем. Ти ме сложи в тази ситуация и Ти ще ми помогнеш”.
И тогава този мир влезе в мен. И целият този страх изчезна. И почнах да говоря.
Плодовете
След 10 дни 4 души избират да предадат живота си на Исус. И това не е само семе, което ще израсне в бъдеще, но избор, който ти променя живота сега.
Това си струва терзанията на Габи. Но неочакваният резултат е за самата нея – тя сякаш за първи път истински се прониква от това, за което говори. Думите са за нея. Божията любов извира от всяка тема и кара сълзите да избликват. Всъщност Габи проповядва на себе си!
Габи: Това беше първия резултат, че чрез мен Бог успя да промени живота на четирима души. Но другия резултат, който за мен е на същото ниво, е, че Бог в мен направи огромна промяна. Във всяка доктрина, която проповядвах, виждах Божият любов по различен начин, както никога преди не съм виждала. За мен най-емоционалната част не е само, че Бог говореше чрез мен и че му се доверих, а това, че думите, които излизаха от устата ми не бяха за хората там в Мавриций, а бяха за мен. И Бог ме докосна с Неговата любов. Много неща осъзнах за Него за първи път. И ги преживях. И е много учудващо как понякога Бог говори на теб чрез теб.
Местните хора се радват, че имат толкова млад и емоционален говорител. След втората вечер те ѝ оставят салфетки на амвона. Защото знаят, че тя ще плаче!
За нея те са като ново семейство, което ти дава обич и приемане. И Габи иска да ги види пак – още тук, или на небето!