Говорим за десетте принципа на Божествената конституция, които Бог изрича на глас при Синай. Наричат се Десетисловие. Познаваме ги като Десетте заповеди или Божий закон.
Миналия път бяхме на Заповед №8. И тя е най-понятната от всички. Защото ако ти откраднат нещо или всичко, на мига разбираш всичко.
А ето и деветата заповед:
„Не свидетелствувай лъжливо против ближния си“ (Изход 20:16).
Какво не е ясно? Преди всичко, рамките на заповедта. Доколко тя трябва да се разбира в контекста на лъжливото свидетелство против ближния? И толкова. Или пък, реципрочно, можем ли да ѝ придадем по-широк обхват?
Обикновено започваме да мъдруваме и да привнасяме своето усещане за забраната. Но винаги е добре да отидем при Библията и да видим как я тълкува самата тя:
„Само един свидетел да се не подига против някого… за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява всяко дело. Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие, тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите; и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си, тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си.“ (Второзаконие 19:15-17).
Въпросът за свидетелството касае правосъдието и съдопроизводството в древния Израил.
Особено ако казусът изисква висшата мярка на наказание съдът не приема никакви други улики, освен думите на свидетелите – очевидците. Пък и в онова време няма ДНК-тестове и пръстови отпечатъци. Всичко е в ръцете на свидетелите.
И това е страшно, като имате предвид, че по онова време има смъртна присъда. Например за прелюбодейство. Мъж и жена, които прелюбодействат се, осъждат на смърт по думите на двама или трима свидетели (Второзаконие 22:22).
Жената, взета от самото дело
Евангелието на Йоан, 8 глава включва подобна история.
Враговете на Исус искат да Го изпитат върху споменатия закон от Второзаконие 22:22. Какво ще каже в случая? Добре ли познава древните текстове на Свещеното Писание, или се държи като революционер, който помита авторитета на Закона?
Но те не са просто любопитни. Те са и коварни. Залагат Му капан. Ако покаже, че познава библейското право, това ще го осъди като провинциален самозванец, който не бръсне римските закони. И познайте дали няма да изтичат и да доложат, където трябва. Ако пък излезе, че има празноти в знанията, ще се дискредитира като човек, който не зачита най-големия авторитет за юдеите – Мойсей!, а пък ръгнал да учи хората как да живеят правилно.
И така виждаме цялата постановка. По закон – и понеже са сгащени на местопрестъплението – прелюбодейците трябва да са двама. Но тук е само една жена, взета от самото дело. Извинете, но с кого е извършела това дело? И къде е мъжът, с когото го е направила?
Исус пише нещо на земята и казва: Който е без грях, да хвърли камък!
По закон свидетелите трябва да хвърлят първия камък. С тях стартира публичната екзекуция. Но защо ролята на свидетел е толкова страшна? Защото ако лъже, трябва да получи това, което е замислил да направи на ближния. Нещо от типа: Който копае гроб другиму, сам пада в него. И дори невинен да бъде осъден, ако се докаже, че свидетелят лъже, то до една година роднините на убития могат да ликвидират лъжесвидетеля.
– Учителя, тази жена е взета от самото прелюбодейство. Какво да правим?
Очевидно има проблем. Ако тя е взета, то къде е нейният съучастник? Защо не са го взели и него? И как тогава ще изпълнят закона, който изисква да бъдат убити с камъни и двамата.
Значи те влачат само жената и се наричат свидетели. Но в светлината на същия този закон тяхното свидетелство е съшито с бели конци.
Как ще отговори Исус на тяхната наглост? Той продължава да чертае знаци на пясъка. Има разни предположения какво точно пише. Някои казват – греховете на обвинителите. А може и да разписва законовите текстове за свидетелите. Има логика да е така. Защото те искат тя да бъде убита с камъни. Но ако лъжат? Трябва да бъдат каменосани.
Едно е сигурно, законът не е спазен. И вероятно те или са пуснали мъжа, или нищо на са видели. Защото ако свидетелстват срещу нея, но не и против нейния любовник, вероятно са чули само слухове и са дотърчали да я хванат и да я довлекат при Исус. А Той им казва, че са лъжесвидетели и точка!
Факт е, че жената не е безгрешна. И има защо Исус да ѝ каже: Иди си и не съгрешавай повече!
Но да бъде убита с камъни при тези обстоятелства, няма как.
Как Езавел си заработва проклятието?
Една от най-лошите дами на Библията се замесва в случай с лъжесвидетели и си го получава от Бога (3Царе, 21 глава). Това е Езавел. Тя подготвя и режисира един подъл грабеж, за да разсее депресията на мъжа си – цар Ахаав. Той си е харесал едно лозе, което собственикът не заменя, нито продава. Езавел обаче знае как да го вземе с манипулация на закона.
Тя пише писма от името на Ахаав до благородниците и първенците в града. Нарежда им да намерят лъжесвидетели, за да обвинят собственика на лозето, че хули Бога и царя. После да го изведат извън града и да го убият с камъни.
Обвинението срещу Навутей е в богохулство!
И вижте кой го обвинява? Езавел, чието главно хоби е поклонението на Ваал. Тя самата вилнее и коли Божиите пророци със своя фен клуб от свещеници на Ваал.
Планът на Езавел сработва, но и Божието проклятие е изречено.
Бог избира друг цар, който се явява в двореца. Мъже от персонала хвърлят Езавел от прозореца и царската колесница минава през нея. Кръвта ѝ се разплисква по стената на къщата и конете. По-късно царят нарежда да я погребат, но от царицата са останали само черепа и костите на крайниците ѝ. Както Бог я проклина, така става: кучета изяждат месата на Езавел.
Странно е, че въпросната дама има богат каталог от ужасни дела. Но не с тях заработва Божието проклятие. Даже за убийството на Божиите пророци. Нито за заплахата към Илия, или подигравките към новия цар. Но чашата прелива с поръчковото убийство на Навутей – собственикът на лозето. Всъщност Езавел получава Божието проклятие за лъжесвителство.
Лъжесвидетели в делото срещу Исус
Ето още една страшна история!
„А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го умъртвят; обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха: Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя“ (Матей 26:59-61).
Тук нямаме езическа царица, но юдейски първосвещеник.
И той се готви да стъпче деветата заповед.
Търсят лъжливи свидетели срещу Исус. Но не намират.
Накрая идват двама, които повтарят какво е говорил при изгонването на търговците от храма: „Разрушете този храм и за три дни ще го въздигна“.
Да, точно това е казал. Не лъжат. По-скоро интерпретират думите Му пред съда. Но всеки, който е виждал храма, или дори само Стената на плача днес, разбира, че такава претенция е безумна. Още повече за сам човек. В думите на Исус няма престъпление, което заслужава смърт.
Затова Каяфа взема нещата в свои ръце.
– Ти Божий син ли си?
– Но да!
– Какво повече искаме! Вие сте свидетели на престъплението!
Първосвещеникът разкъсва дрехите си и всичко останало се отприщва.
Исус е осъден на смърт за богохулство!
Практично: лъжесвидетелство ли е лъжата?
Какво е лъжата? И какво не е лъжата? И дали всеки, който лъже, нарушава деветата заповед?
Много хора вярват, че всеки вярващ човек е длъжен винаги да говори истината.
Но как ви звучи това на фона на следната истинска история. Професор Франк Хазел разказва за майка си и баща си.
Германия 1941-42 година. Баща му Герхард Хазел е на Източния фронт. Те живеят във Франкфурт и крият евреи. В дома си. Един ден идва Гестапо по сигнал.
– Госпожо Хазел, криете ли евреи?
Тя отговаря:
– Идете и вижте!
Гестаповците се смущават и си тръгват с извинения.
И така, излъгала ли е госпожа Хазел?
Мирослав Киш – известен професор по християнска етика – чува тази история с добавката, че трябва да се доверяваш на Бога и никога да не лъжеш. И казва:
– Хубаво е да се доверявате на Бога. Но ако сте напълно честни, трябва да сте такива не само с фашистите, но също с хората, които ви молят да ги скриете. В такъв случай е честно да им кажете: „Заповядайте, скрийте се. Но трябва да знаете, че ако Гестапо дойде да ви търси, няма да лъжа. Аз съм честен човек!“
Какъв е проблемът с тези разсъждения? Те не се крепят на Библията, а на човешки съображения.
И ето какво излиза. Германката, която укрива и храни в дома си евреи, но казва на фашистите, че няма такова нещо, в рамките на тази етика е малодушна лъжкиня, която не се доверява на Бога. Сериозно ли?
Извинете, но какво направи Раав, която скри еврейските шпиони?
„Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха; и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете“ (Исус Навин 2:4, 5).
Има ли някой да се съмнява, че това е лъжа?
Привържениците на праволинейната етика приканват: Нека се молим за Раав да каже истината!
На кого да вярваме? На такива специалисти по етика? Или на думите на Павел?
„С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир“ (Евреи 11:31).
Идете ги догонете! И Павел не нарича това лъжа.
И ако някои наричат нейната лъжа малодушие, то Павел я нарича постъпка на вяра, независимо какви ги разправя на ханаанските тайни служби.
А колко много сме спорили по тази история и сме раздавали оценки. Но това са оценки за понятия, които се оказва, че не са човешки или даже църковни, но не са библейски.
Защото каква оценка ще дадем на Бога, който учи Мойсей да каже на фараона разни „шменти капели“:
„Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви… ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет; и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земя, където текат мляко и мед. И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог“ (Изход 3:16-18).
Нима Бог учи Мойсей да лъже и мами? И нужно ли е фараонът да разбере всичко за техните планове.
Пусни народа Ми! Разговорът е кратък.
Откъде се взе, че това е лъжа?
Библията не твърди това.
Какво е лъжа според Библията?
В Библията Не лъжи е пришита към Не кради. Защото повечето лъжи са свързани с присвояването на нещо по нечестен път.
„Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.
Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.
Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава“ (Второзаконие 25:13-16).
С нарушаването на деветата заповед започва грехопадението. Истина ли каза Бог? Тук има намек, който подронва Божията репутация. Бог не е такъв, за какъвто се представя. Това е лъжесвидетелство. И с лъжесвидетелство Исус отива на Голгота. А в кн. Откровение има детайл от космическа перспектива, че праведните страдат от клеветниците. И по принцип клеветата е основното оръжие на Дявола. Слухове, клевети и говорене зад гърба на другите – са престъпления срещу човека според деветата заповед и ни правят свидетели на неправдата пред Бога!
„Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата. Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието“ (Изход 23:1,2).
„Да не обикаляш между хората си като одумник, нито да се подигнеш в покушение против кръвта на ближния си. Аз съм Господ“ (Левит 19:16).
Не е лесна за пазене деветата заповед!