Запознайте с дневния ред на Исус – лекуване на болни и уроци върху живота.
Прокаженият
Едно от първите неща, които отбелязва Марк, е плод на една среща. Отнякъде изниква прокажен, който се обръща към Исус съвсем доверчиво и простичко:
– Ако искаш, можеш да ме очистиш!
Исус отговаря веднага:
– Искам!
След това добавя 2 инструкции – да не тръби за случката и да принесе жертва за очистването си. Защото официалното свидетелство за очистване – онзи „антигенен тест“ – се издава само от свещениците.
Човекът прави обратното. Минава и разнася навсякъде какво му се е случило. В резултат прокаженият и Исус сякаш си разменят местата. Този, на когото е забранено да влиза в града, вече се развява по улиците и споделя впечатления от лечението. А неговият Лекар не може да влезе явно в никой град, защото се счита за нечист, поради допира на прокажен. И това не е просто иронията на Марк, но своеобразен ключ към съдбата на Месията. Той взема върху себе си проказата на човека. Самият Той е Прокаженият Спасител!
Домашна група, паралитик и приятели
След няколко дни Исус преподава урок в домашна обстановка. Докато говори от покрива се спуска голямо ложе с парализиран мъж. Придържат го 4 души. Исус вижда тяхната вяра – какви приятели само! И казва загадъчните думи:
– Синко, прощават ти се греховете!
Поведението на Исус предизвиква голямо смущение. Изобщо да прекъсваш урок върху Тората е кощунство. Известни са героите на онова време, за които още се разказват истории. Показателна е случката с уважаван равин. Докато преподава, няколко пъти му носят съобщения, че синът му е зле, че се влошава и бере душа. Той невъзмутимо си изпява урока от А до Я. Накрая идва и скръбната вест – момчето е мъртво. Равинът пита слушателите имат ли въпроси върху материала. После им отговаря и най-сетне престава да бъде професионалист: След като отдадохме слава на Тората, нека да отдадем почит на мъртвия!
Възмутително е! Новият учител не зачита нищо свято. Той не само прекратява урока, но превръща изцелението в урок на Тората. За Него нищо не е по-важно от човека, който се нуждае от грижа. Сякаш държи да се забележи, че учението трябва да служи на човека, а не човекът на учението!
В публиката присъстват книжници, които започват да се замислят сериозно върху изказването на Исус за опрощаването на греховете. Има ли право да постъпва така? Нали само Бог може да прощава грехове? По принцип посредническата роля е дадена на свещениците. И фарисеите се чудят: Кой е този, че да упражнява такова право?
Топли връзки с предатели на родината
Исус вижда Леви Алфеев и му казва: Върви след мене! И на часа тоя човек става и тръгва. А после – чудо невиждано! – Исус отива в къщата му. Там вече са се събрали и други колаборационисти – народни врагове и предатели, близки до римската власт. За нас също е притеснително, но за онези хора е недопустимо да седиш на една маса, с който ти падне. Както се казва, въпрос на самоуважение. Например старейшините на Ерусалим са толкова предпазливи, че преди да ядат и пият с някого, го проучват до девето коляно. А Исус и Неговите ученици сядат на една маса с митари и грешници. Разбира се обвиненията не закъсняват. Както и неговият аргумент:
– Здравите нямат нужда от лекар. Пратен съм да призова болните на покаяние.
Още един урок в движение: за Исус в центъра стои човекът, а не честта на Тората или на учителя. Ако душата на човека е болна, изгубена или пленена, основната задача е да бъде намерена, освободена и изцелена.
Новата ерес – човекът в центъра!
Сложно е сред хора, които се стремят и прогласяват праведност, да не се съблазниш и да не започнеш да разиграваш ролята на праведен човек. Още повече, че Исус е такъв. Но този Праведник категорично се разграничава от елитния клуб на праведниците.
За Него най-важен е човекът! Нищо друго не стои над човешката нужда от грижа. Нищо друго не може да бъде в центъра на живота и спасението, в центъра на вярата и практиката. Нито Писанията, нито законите, нито убежденията ти за най-правилните неща, нито най-святата практика, нито храма, нито съботата, нито дори Неговия авторитет…
Каква ерес само!
Или просто същината на Новия свят на Исус!