Най-добрата илюстрация на думата „хаос“? Стая и дневен режим на тийнейджър. Безброй книги и статии са написани по въпроса, безброй филми показват табели „Stop!“, „Не влизай!“, „Забранена зона!“, „Опасно“ и прочие върху вратите на детските стаи, когато децата пораснат и не са вече съвсем деца.
Образът на тийнейджър, спящ върху чина в училище
с ненаписано домашно и без всякаква представа кой ден сме днес, е карикатура наистина, но доста вярна карикатура.
Навлизайки в пубертета, децата започват трескаво да се отърсват от „детските“ навици, създадени у тях от родителите, и да създават нови. Но някъде по пътя в този процес се залутват и често се изгубват тотално – нито помнят старите навици, нито създават нови. И се започва легендарното „губене на време“, което къса нервите на майки, бащи, баби и дядовци около тях. В училище са му дали задачи, трябва да ходи на тренировка, да пише есе, да свири на пиано, но той лениво се е изтегнал на дивана и ровичка из телефона си. На нервните подканяния отвръща или с едно мързеливо „споко!“, или с избухване и крясъци да го оставят на мира и да му се махнат от главата.
Тийнейджърите наистина имат нужда от ред
Всъщност, децата в тази възраст имат отчаяна нужда от ред в живота си и най-вече да придобият умението да управляват времето си. Да, половината им ден е що-годе организиран от учебната програма, но другата половина, която те трябва да организират сами, е пълна трагедия. И ядосаните изнервени родители, които не могат да гледат как скъпоценното им дете си пропилява бъдещето и пропуска златни възможности за успех, започват да се намесват, да наказват, да манипулират, само и само „детето“ да свърши нещо навреме.
Проблемът, обаче, не е нерешим. Има простички и ясни стъпки към подпомагането на разпиляния тийнейджър да започне да се самоорганизира, сам да си поставя задачи и гони срокове, с две думи – да стане отговорен възрастен. И тези стъпки не включват „висене на главата“ и крясъци. Кои са те – чуйте в предаването.