Да четем или да не четем книги? Това е въпросът. Често го задаваме и често му търсим отговор. От една страна, медиите обичат да пишат драматични заглавия като „Грамотността изчезва!“, „Българският език загива!“, „Спряхме да четем!“. Да, обаче, никой не е спрял да чете. Постоянно виждаме около себе си хора, забили носове в телефоните, които четат нещо. Съобщения, коментари, статии, чатове… Те сякаш изместиха класическите книги. Гледката на човек, седнал на пейка в парка или в някое кафене с книга в ръка стана толкова рядка, че хората почнаха да се снимат, когато случайно четат книга, и да качват снимките в социалните мрежи, за да отбележат необикновеното събитие в живота си.
Но честността изисква да признаем, че не всяка книга заслужава да бъде прочетена. Както не всяка храна заслужава да бъде изядена. Има книги, които е по-добре никога да не прочетем. Това, че някой е станал писател, не означава, че е добър човек, който ще ни научи на хубави неща. Да започнем да четем – това е само началото на упражнението. Истинското четене започва, когато се научим да подбираме. А как да подбираме – ето, това вече е най-сложният въпрос. Всеки има свои критерии, интереси и вкус. Често книга, препоръчвана и възхвалявана от един е пълно разочарование за друг. Един не може да понася фентъзи, друг обожава и чете само фентъзи; един смята романите за загуба на време и чете само документалистика, друг не чете нищо, освен романи; едни предпочитат класика, други – съвременни автори. И така нататък, и така нататък.
В това издание на предаването „Какво да кажем за…“ разискваме своите лични любими книги и правим своите лични класации и препоръки. С надеждата да сме полезни, да помогнем, макар и скромно, на онези, които все още обичат четенето, и (дай Боже!) да спечелим нови почитатели на книгите.