Знаете ли коя любов наричат „маймунска“? Тази, която убива обекта на своята любов. Е, може би, незаслужено обиждаме маймуните, но изразът е такъв. Защото маймуните неистово притискат до себе си дори своите мъртви маймунчета.
Звучи тъжно и плашещо, но маймунската любов се практикува предимно от… хора. Това е прекомерната родителска любов. Може би смятате, че „прекомерна“ любов няма? Не, има! Свръхгрижовни родители, свръхопека, свръхконтрол и накрая… свръхпровал. Проблемът е, че тази грешка не се допуска от небрежни, лоши родители, а напротив – от любящи, внимателни, загрижени за децата си родители.
Всичко започва невинно
Бързаме да вдигнем падналото дете, да му осигурим предварително всичко, още преди да го е поискало; после да следим училищния му живот, домашните, приятелите, да знаем всяка негова крачка, да не спираме да го съветваме във всеки избор, дори най-дребния; после го насочваме към правилната професия, правилния университет, правилната среда; осигуряваме му правилните книги, филми, музика… накрая детето става мъж или жена, които отчаяно се нуждаят някой да им каже кой е правилният живот.
Ако сте от тези родители, рискувате едно от двете – да си отгледате или безволево безгръбначно, безпомощно същество, едно дете в тяло на възрастен, или бунтар – нещастен и озлобен човек, който прави напук на всички за всичко, без да знае точно защо и точно какво иска.
„По пантофи“, радио 3:16 – „Оставете децата си да дишат!“