Псалм 69 (откъс)
Избави ме, Боже;
защото водите стигнаха до душата ми.
Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да стъпя;
стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива;
изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало;
очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми;
укрепиха се моите погубители, които несправедливо са мои неприятели;
тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
Боже, Ти знаеш безумието ми;
и прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
Господи Йехова на Силите, да не се посрамят покрай мен онези, които Те чакат;
Боже Израилев, да не се опозорят покрай мен онези, които Те търсят.
Защото заради Тебе претърпях поругание,
срам покри лицето ми.
Чужд станах на братята си
и непознат на синовете на майка ми.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде
и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене…
Това е викът на давещия се човек.
Зов за помощ, неотложен! Защото той умира! Защото водите са до гърлото, до душата му…
Поетът търси опора, твърдо място. Но такова няма. Той затъва в блатото. Тинята го засмуква.
Гробът отваря челюсти, за да го погълне. Гърлото му хрипти, сухо от вопли. Очите му са уморени от напрегнато очакване. Той не може да направи нищо, за да се спаси. Може само да чака Този, когото нарича моя Бог, да плати цената и да го откупи.
Чуй ме! Спаси ме! Извлечи ме! Скоро ме послушай! Приближи се към душата ми!
Прототипът
Подобен епизод има в живота на Еремия.
Пророкът дразни с мнението си царя и народа, политиците и пълководците. Той предсказва, че вавилонските войски ще победят юдеите.
– Ние ще загубим!
И тези думи предизвикват гневна реакция в генералите и жителите на града.
Велможите са мнение, че трябва да му затворят устата, за да не деморализира бойния дух на войниците със своите депресиращи послания.
Царят малодушно си измива ръцете и предава отговорността на съветниците си:
– Вие сте силните, правете с него каквото искате.
Еремия е заловен и е хвърлен в кладенец, резервоар за дъждовна вода. Ямата е на един от царските синове. По това време там няма вода, само тиня. Освен това, в града няма и хляб.
Тогава един евнух, етиопянин, казва на царя:
– Това, което направиха с Еремия, е престъпление.
Царят е фурнаджийска лопата. Следва този, който го натиска:
– Добре! Извадете го от там, преди да умре! Поседял е в тинята, може да е поумнял.
Еремия е спасен.
Възможно е преживяванията му от дъното на ямата да са дали повод за тази горчива песен.
Море от беди
За какво се пее в Песента на удавника?
Животът е море от беди.
Защото враговете повдигат срещу автора лъжливи обвинения в кражба. Принуждават го да върне, каквото не е вземал. Според закона на Моисей, откраднатото трябва да се възстанови на собственика, като към него трябва да се добави 1/5 част и после да се принесе жертва на Бога.
Поетът е възмутен: Защо да връщам това, което не съм отнемал? Това е клевета на зложелателите. Жива интрига. Те очакват простолюдието да им повярва. Същото е и днес.
Ако нещо се раздухва, доверчивите хорица си казват: Няма дим без огън!
Поетът признава грешките си, глупостта и безумието си. Той е наясно, че Бог вижда всичките му недостатъци. Наистина не е безгрешен, но повдигнатите срещу него обвинения са лъжа. И хората, за които той е пример, могат да загубят вярата си, ако приемат лъжите за чиста монета. Все пак поетът има подкрепата на верни хора и те реагират на всичко, което се случва с него.
Религиозни репресии – жилото на обидата
Поетът не страда просто така. Той е репресиран, заради ревността му към Божия дом. Очевидно ентусиазмът му за Бога довежда да формирането на партия от несъгласни. Следват удари под кръста – клевети, оскърбления и унижения.
Тази ревност за Бога вреди и на личния му живот. Роднините му се отчуждават от него.
Неговите жестове на благочестие и верност – когато пости и носи вретище – се приемат като лицемерие. Деловите кръгове шушукат и му се присмиват.
Песента говори за седящите при вратата – това са уважаваните граждани, упълномощени да извършват съдопроизводство. А площадът при градските врати е мястото, където се събират старейшините, за да решават обществено-значими въпроси. Там се водят и делови преговори.
В местните клубове – кръчми и таверни – пияниците пеят сатирични песни за него.
Язвителни поговорки, насмешливи песни и директни оскърбления разбиват сърцето му. Той изнемогва. В онова общество публичното опозоряване е далеч по-болезнено от физическото малтретиране.
Врагове на поета стават тези, от които той очаква съчувствие. Търси утешители, но никой не го е грижа. Вместо покана за приятелска вечеря – трапеза на утешения – му поднасят оцет и отрова.
Редно ли е да ми връщат зло за добро?
Защо копаят гроб за душата ми?
Тук предусещаме Христос и Неговите страдания и почти очакваме да чуем: Отче, прости им. Защото не знаят какво правят.
Но вместо това, чуваме друго.
Проклятия и апел за справедливост
Поетът не възнамерява тихо да изтърпи издевателствата на високомерните. Напротив! Той пее песни на Бога, който не забравя угнетените.
Молитвата му е серия от проклятия към тези, които го мразят без причина.
Както те му дават оцет и отрова, нека трапезата им да стане примка.
Както неговите очи се изнуряват от чакане на доброта, нека те да ослепеят.
Както той е отчужден от близките си, нека да запустеят техните жилища.
Но това не е просто жажда за мъст на един обиден човек. Враговете му продължават да сипят сол на откритите рани. Те преследват човек, който и без друго е наказан от Бога. Прибавят още мъки върху страданието му. Затова той призовава Бог да се намеси, за да не излязат те сухи от водата. Господ не бива да позволи подобно поведение да стане пример за лекомислените. Тази жестокост не трябва да мине безнаказано. Техните имена трябва да бъдат изтрити от Книгата на живота.
От горчивина до прослава
Псалм 69 може да бъде и молитвено поетическо възприятие на нашия живот. Ние сме захвърлени в стихията на живота като удавници. И ще потънем в море от мъки, ако Бог не ни спаси.
Чувството на безпомощност е смазващо, но молитвата продължава да намира нови пътища:
А мене, който съм сиромах и оскърбен,
да ме възвиси, Боже, Твоето спасение.
Тази песен е доказателство, че и най-отчаяната молитва може да завърши с прослава!
Бог е помощник!
Исус и потъващият човек
Псалм 69 е на второ място по цитиране в Новозаветния корпус от текстове. Цитира го Павел, цитира го и Исус. За Него е важен този образ на човека, който се дави и потъва в тинята. Той му помага да осмисли и да изрази собствените си чувства на объркване, смут и безизходица.
Обкръжен съм от хора, които ме мразят без причина.
Те ме ругаят и ме сочат с пръст.
Подиграват ми се: Слез от кръста, ако си син на Бога!
Боже, враговете ми тържествуват. А ти си ме оставил.
Очаквах съчувствие, но никой не ми подаде ръка.
Дадоха ми жлъчка за ядене и в жаждата ми ме напоиха с оцет!
Аз потъвам в бездната на смъртта.
Чуй ме, Боже! Умирам за Твоето име!
Но това не е краят!
Смирените ще видят и ще се зарадват;
и вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
Защото Господ слуша немощните
и затворниците Си не презира.