В съвременната психология съществува едно понятие, което не е съвсем ново, но не е и много познато –
синдромът на голямата дъщеря.
Отдавна се знае, че поредността на раждане оказва влияние върху развитието на детето. Но при голямата дъщеря случаят е по- специфичен.
Първо, ако става въпрос за консервативна патриархална култура, особено мюсюлманска, обикновено бащите копнеят първородното им дете да е син. И раждането на дъщеря понякога е разочарование, а някои бащи дори го изразяват гласно. В България се гордеем, че вече не робуваме на такива отживелици, но в някои райони това мислене е живо.
Второ, появата на следващо дете автоматично поставя „каката“ в позиция на „възрастен“. Интересно, но когато голямото дете е момче, тази тенденция не е толкова силна. Сякаш очакванията към момичето са по-големи. Може би, защото един ден то ще бъде майка и ние очакваме още отсега то да проявява майчински чувства и загриженост към бебето. Ако разликата между децата е по-голяма, каката наистина поема част от задълженията около бебето – храни го, сменя му памперсите, приспива го и то не от време на време, а наравно с родителите. Ако пък родителят е само един,
по-голямата дъщеря се превръща в истински родител-заместник.
Това лошо ли е или е хубаво? От една страна е хубаво – обикновено момичета, които са били най-голямото дете вкъщи, са със силно развито чувство за отговорност, превръщат се в лидери и организатори. Ранното им съзряване (не физическо, а психическо) е добра школа за тях и като възрастни те с лекота се справят със задачи, които затрудняват техните връстници.
Но от друга страна, не е толкова хубаво, защото „каките“ често не умеят да поставят граници и се превръщат в „слуги“ на всички, в „кошчета за емоционални отпадъци“, не могат да отказват нищо на никого и стигат до психическо изтощение.
Освен това, развиват остро чувство за вина, ако не изпълнят нечие желание или не се раздадат максимално. Често се отказват от образование, кариера, социални възможности в името на саможертвата. В същото време имат проблем с изразяване на собствените нужди и искане на помощ. Опитват се да ги пренебрегват, потискат и омаловажават. Това също води до психическо изтощение.
Разбира се, поредността на раждане в семейството е фактор за развитието на личността, но не решаващ. Само един от многото.