Помощ! Детето ми е срамежливо.

Някога срамежливостта се е считала за добродетел. Особено за младите момичета. Косвено доказателство за невинност. Вече не е така. Срамежливостта постепенно е започнала да се счита за недостатък, който притеснява родителите. И се среща все по-рядко. Днес децата се възпитават да бъдат самоуверени и да ценят себе си.

И все пак, срамежливи деца има;

някои дори болезнено срамежливи. И това много тревожи родителите им – „Как ще се справя в живота? Всички ще го задминават, няма да бъде оценен, няма да постигне каквото заслужава…“ Къде е проблемът и какво е решението?

Най-напред, понякога на едно дете му се лепва етикетът „срамежливо“, но всъщност, проблемът е съвсем друг. То просто може да е имало неприятно преживяване и отказвайки да общува, да се предпазва. Или е интроверт по природа и неговата необходимост от общуване е по-малка. Или изпитва някакъв физически дискомфорт заради заболяване. Тоест, най-напред родителите трябва да потърсят причините.

Защо децата са срамежливи

В общи линии, съвременната детска психология твърди, че срамежливостта като цяло се дължи на някакво негативно преживяване в общуването, което е оставило трайна следа в съзнанието на детето. Друга причина може да бъде трайно занижено самочувствие. За което често вина имат родителите. Дете, на което от малко му се повтаря, че е „глупак“, че „за нищо на става“; на което се правят публично забележки и се унижава; което е свободно сравнявано с другите деца, но не в негова полза, има всички шансове да избягва общуването особено с непознати, за да избегне „излагане“, и укоряване.

Друга причина може да бъде точно противоположно отношение на родителите – свръх опека и авторитарен стил на възпитание. Когато към детето са отправени свръх очаквания, когато то трябва да бъде „винаги първо“ и „перфектно“ във всичко, е напълно възможно да се получи реакция, при която то се бои, че може да не отговаря на изискванията и затова по-добре да не казва нищо.

Лечението? Срамежливостта не е болест и не е необратима. Всичко зависи от родителите – да идентифицират правилно проблема и да подходят навреме по правилния начин.