Мюн Джу Лий е работил 9 години като пастор в корейската църква и 30 години като мисионер в Аржентина, Африка, Филипините, Бангладеш и Пакистан. Понастоящем оглавява Пакистанския съюз на църквата на адвентистите. Следва Бог вече почти 50 години. Споделя, че животът му е като корейска драма: Като в сериал имам много истории, които мога да разкажа.
Искаш награда, получаваш Бога
Мюн Джу Лий е от малко селце в Южна Корея. Роден е във фермерско семейство, потомци на великата династия ЧОСОН. Тя управлява повече от 5 века Корейския полуостров, но запада в края на 19 век. Мюн е израснал в лишения – там, където е живял, не е имало електричество и транспорт. Мечтае да стане съдия и заминава в близкия град, за да учи. Учителят му обещава книга, всеки път, когато се представи отлична на месечния изпит. Той заляга над учебниците, но несъзнателно започва да се моли: Господи, ако те има, нека взема тази книга. Така печели повече от книгата. Открива Бога. А после, вместо съдия, става пастор и мисионер.
Наследниците на династията Чосон изповядват конфуцианството. Това е въпрос на респект към предците и на патриотизъм. В гимназията Мюн е привлечен от християнството. Чува как бие камбаната на методистката църква на 100 метра от неговата стая. Обаче е толкова срамежлив, че чака една година някой да го покани на църква. Понеже е селско момче, провинциалист и не е прието да отива някъде без покана. Мюн открива първо методистката църква, а после и адвентистите. Казва, че ще ни трябват поне 2 часа, за да разкаже за това. Явно съвсем не е било лесно да отвоюва за новите си убеждения свободна територия от семейната традиция.
Да намериш призванието си – от съдия до пастор
Мюн е пръв ученик в училище, но се проваля на изпитите за университета.
– Баща ми и майка ми бяха продали всичко, за да уча в града. Бяха много шокирани, че нищо не се получи. Все пак успях да вляза в хубаво училище. Будистко училище. Бях напълно обезкуражен. Християнин в будистко училище. Това беше в пълен конфликт с моите убеждения. Започнах да се чудя къде съм попаднал и защо това се случва с мен. Година и половина не учех. А после получих прозрение. Беше като пророчески сън за мен. Трябва да започна пак да уча сериозно. С един приятел започнахме да търсим училище. И там имаше адвентна църква, а в нея една стая беше определена за студентите, които идваха там, за да учат. Видях името на църквата. И то беше много дълго. Любопитството ми какво означава това име ме заведе там.
Оставих намерението си да уча математика в университета, за да разбера защо е толкова дълго името на тази църква.