Мъдрият цар Соломон е казал, че има време за всяко нещо под слънцето. Това може да означава две неща – че има достатъчно време за всичко в живота и че всяко нещо си има точно определеното време, и то не бива да се случва нито по-рано, нито по-късно.
Прекалено ранно обучение
Нямаме нужда чак от божествената мъдрост на Соломон, за да го потвърдим от собствен опит – да избързаме с правенето на нещо е еднакво лошо с това да закъснеем. С особена сила е вярно за възпитанието на децата. Понякога в стремежа си детето ни да „напредне“ го бутаме и тикаме да върши неща, за които нито тялото, нито мозъкът му са готови. Четем статии и книги за деца, които на годините на нашето правят какви ли не неща, и обзети от амбиция, любопитство или паника започваме да очакваме от нашето нещо подобно.
Не че не е възможно с добра „дресировка“ едно двегодишно дете да се научи да чете, едно тригодишно да умножава и дели, или да свири на пиано. И не че няма деца, готови да правят това с удоволствие. Въпросът е дали моето е психически узряло за това, дали мозъкът му ще обработва правилно информацията, стигаща до него по този начин. Защото специалистите наблюдават интересен феномен – деца, научили се да четат твърде рано, нямат проблем с прочитането на един текст, но имат проблем с осмислянето и разбирането му. Тоест, четенето се е превърнало в механична дейност, която не обогатява с „файлове“ мозъка.
Ранното обучение – и добро, и зло
Затова е по-важно да използваме правилно ресурсите, които детето има на определена възраст, отколкото да „разширяваме“ тези ресурси. Чуйте в предаването съветите на Татяна Черниговская – психолингвист, невробиолог и професор от Московския университет по този въпрос. Освен това, тя подчертава още нещо много любопитно и важно – момчетата и момичетата трябва да се обучават по различен начин, ако искаме да постигнем еднакво добри резултати. Според нея, голяма част от проблемите с вниманието, запаметяването и боравенето с информация при децата се дължат именно на твърде ранно и неподходящо за възрастта обучение в различни области. С две думи, оставете децата да бъдат деца, докато искат да бъдат деца – съветва тя.