Притчата за Блудния син и нейната теология

Представете си, че сте в навалицата и слушате притчата за Блудния син. Тя ви грабва с вълнуващи герои и въпроси: благороден баща, бунтовни синове, дефиниции за грях и спасение на много дълбоко ниво, природата на прошката и радостта от възстановяването.

Кенет Е. Бейли, като познавач на местната култура и Новия Завет, вижда в тази история теологичен клъстер от 12 теми. С тях ще обобщим и нашето изследване на притчата:

1. Природата на греха
Грехът има 2 основни изяви – на престъпниците и на пазителите на закона. Затова и двамата синове са грешници. Те нараняват баща си, но по различен начин. Единият го прави, като не успява да изпълни очакванията на семейството и обществото, а другият – като ги изпълнява. Затова ние не вършим грях само когато погазваме закона. Можем да грешим и докато го пазим. В отговор на бунта Бащата предлага и на двамата сина Своята любов. Тя дори се разкрива още преди да ги докосне. Това ни казва и кръстът на Исус. Там разбитото сърце на Бога става видимо!

2. Свободата
Най-дълбоката болка, която човешката душа познава, това е агонията на отхвърлената любов. И тази крайна свобода е предоставена и на двамата сина.

3. Покаянието
Притчата драматизира два възгледа за покаянието. Първо: спечели си работата на слуга или занаятчия. Второ: приеми скъпия дар да бъдеш намерен като син.

4. Природата на благодатта
Благодатта се предлага в началото и в края на историята. Бащата я дава на малкия син, когато му позволява да си вземе наследството и да го разпилее далече от дома. И също когато той се прибира като просяк.
Същата благодат е предложена и на големия син. Първо, когато бащата напуска празника, за да го последва навън и да говори с него. А после, когато преглъща публичното му оскърбление.

5. Бащинството
Темата ни се разкрива чрез състрадателния и любящ баща, който действа с нежната чувствителност на една майка.

6. Синовността
Всеки син се връща при бащата и дефинира (Праведника), или възнамерява да дефинира (Блудника) връзката с него като отношение между слуга и господар. Бащата отказва да приеме това. Той предлага своята любов и на двамата, поради решимостта си да има синове, които му отвръщат с обич, отколкото слуги, които се подчиняват на заповедите му.

7. Радостта
За бащата – радост от намирането. За по-малкия син – радостта да бъде намерен и възстановен в общността.

Христология
Историята дава категорично уверение кой е Исус и как Той определя Себе Си.
– Този човек приема грешници и яде с тях!
Исус не се защитава:
– Правил съм го случайно, и то много рядко. Но винаги първо ги очиствам.
Той казва:
– Имате право, господа! И всичко е много по-зле отколкото си го представяте. Аз не само вечерям с тези хора, но тичам по улиците, хвърлям се на врата им, заливам ги с целувки и ги тегля, за да седна на една маса с тях.

9. Семейството и общността
Бащата предлага Своята любов на синовете си, за да ги възстанови в семейството.
В Новия Завет има 7 различни колекции от образи, които говорят за природата на общността, основана от Исус. Някои са политически, други използват космически образи. Тогава и сега Исус вижда църквата като едно семейство и ползва този език. За Него това е върховният образ на общността.

10. Въплъщението и спасението.
Бащата плаща висока цена за двата акта на изкупителна любов. Поради Него самия и поради скъпата природа на предлаганата любов, те генерират неизмерима изкупителна сила. Ето защо тук можем да видим някои от най-дълбоките нива от смисъла на кръста.

11. В тази история откриваме и обертоновете на Господната вечеря. Когато децата са възстановени в семейството, правим парти.

12. Есхатологията
Месианският банкет започва. Всички, които приемат любовта на бащата, са добре дошли като негови гости. Общуването на маса с Исус е пролептичен празник на месианския банкет от последните времена. Притчата за големия банкет (Лука 14:15-24), където „ядем хляб в Божието царство“, предшества нашата история. Тя ни насърчава да приемем поканата за вечеря с Исус.

Copy link
Powered by Social Snap