Според детските психолози, често
проблемното дете е просто симптом за проблемно семейство.
Родителите търсят причината за неговата свръхактивност или агресивност, или нежелание да общува, или нощни страхове, водят го на терапевт, стараят се да му помогнат, но… всъщност неговото поведение е плод на проблем в цялото семейство.
Ако е свидетел на скандали, крясъци или насилие, то не може да ги спре, не знае как, не знае дори, че това не се нормални и трябва да престане. То просто се страхува и неговите страхове „избиват“ в най-различни реакции. Или ако живее в атмосфера на емоционална студенина – ако никога не е хвалено, милвано, гушкано, целувано; ако родителите общуват и помежду си студено, не изразяват любовта си един към друг; ако наказанията, критиката и неодобрението са ежедневие, а похвали и насърчения липсват, детето не може да формулира състоянието си, да опише чувствата си, да анализира причините, да обясни, да поиска нещо. Неговото тяло почва да „говори“ вместо него и да „компенсира“ липсите по най-странни начини.
Има и други ситуации, които причиняват „лошо“ поведение. Например, когато детето без да иска е в ролята на „стабилизатор“. Когато родителите му се чувстват несигурни или преживяват лични кризи, те имат нужда от стабилност, от успокоение, от някаква константа в живота си. И детето се оказва онзи удобен фактор, онази послушна и гъвкава личност, която откликва, която прави всичко, което трябва, която е „хубавото“ нещо в живота им. И те несъзнателно го задържат в тази роля, не му разрешават да расте, да се променя, да бъде „друго“. Това също трупа напрежение в него, което може да даде плод в най-абсурдно поведение.
И други ситуации има, в които
проблемите на детето са само видимата част
от по-мащабните семейни проблеми. Затова е важно, ако изведнъж то започне да прави неща, които до този момент не е правило, да се държи „лошо“, да създава проблеми, да проявява агресия или да се затваря в себе си, първо да огледаме собствените си отношения. Дали е просто криза на възрастта или е провокирана по някакъв начин от нас? Дали без да искаме не сме го накарали да носи по-голям душевен товар, отколкото може? Ако открием нещо тревожно, колебание не бива да има – колкото по-рано се намеси компетентен терапевт, толкова по-малки и обратими ще са пораженията.