„Хоумофис“ – това английско словосъчетание трайно навлезе в речника ни и май скоро няма да излезе.
Работата от вкъщи
се счита за привилегия от някои и за наказание от други. Едни мечтаят да работят от вкъщи, други се ужасяват от такава перспектива. Но пандемията го наложи, независимо дали ни харесва или не.
Хоумофисът се превръща в двоен проблем, когато вкъщи има малки деца, които не могат да ходят на детска градина. Децата просто не могат да проумеят защо мама или татко (или и двамата) са си вкъщи, но не могат да им обръщат внимание, както обикновено. Защо са се вторачили в екраните на компютрите си и само им шъткат изнервено. Започват да се чувстват застрашени, изоставени, изместени. Появява се чиста детска ревност, която може да намери външен израз в апатия или агресия; детето може да започне да чупи и поврежда техниката, на която работят родителите му, да крещи, да се върне към бебешките навици и изобщо да прави всякакви възможни неприятни неща, за да напомня за себе си и да си връща първото място.
Родителите се разкъсват между два приоритета – работата и децата. Нито един от двата не може да бъде елиминиран за сметка на другия. Появява чувство за вина, неудовлетвореност, дори раздразнение към „неразбиращото“ дете. Може под натиска на отрицателните емоции да вземат неразумни решения или да травмират децата си психически.
Как работата от вкъщи да ни хареса
За съжаление, единна рецепта, универсална формула няма. Всяко семейство трябва да ги открие самó за себе си. Но преди всичко, трябва да разбере, че промяна ще има. И колкото повече се мъчат родителите да вкарат нещата обратно в старата рутина, толкова повече нерви и неуспехи ще им струва. Първо трябва да пренастроят собственото си мислене, че ще се наложи да създадат нова организация, ново ежедневие, нова рутина. И след това да се въоръжат с търпение. Няма да се получи от първия път, не всички опити ще бъдат успешни. Децата не са машини, не реагират „на натискането на копчето“ винаги по един и същи начин. Но стига да има упоритост, търпение и креативност, накрая хоумофисът може дори да се хареса на всички така, че да не им се връща обратно към предишния модел.
Най-важното е децата да не страдат и да не бъдат травмирани. Защото работа винаги ще има – ако не тази, друга – но децата много скоро няма да бъдат деца и нищо няма да върне изгубените мигове.