Риска на властта

Сънища и икономика

Йосиф е извикан по спешност да изтълкува сънищата на фараона. Но той прави много повече. Първо, дава тълкуване. Второ, съпоставя ги с реалността. Очевидно това не са обикновени сънища. Предвещават опасност, която съвсем скоро ще стане реалност. Става дума за египетската икономика в близките 14 години.

Йосиф дава прогноза и диагностицира проблема: народът ще гладува 7 години. А после с гениален ход дава и решение: Нека заделим петата част от продуктите в изобилните години, за да не ни изядат мършавите крави или времена, които ще се точат реципрочно 7 поредни години.

Планът се харесва на фараона и на неговите чиновници. Той пита: „Можем ли да намерим човек като този, в който е Божия Дух?“ (Битие 41:37-38).

Икономика на глада

Нека да останем още малко в сферата на политиката. Тази верига от събития стартира, когато свършва среброто на египтяните за покупка на зърно. Те идват при Йосиф и му казват:
Трябва ли да умрем пред тебе, защото нямаме пари?
А той има добро хрумване – да разменят зърно за добитък. За тях това е изгодно – без друго нямат храна за себе си, камо ли за животните. Даже хетската царица е останала без фураж – показателен щрих за глада от папирусите на онова време. И така, хората се съгласяват и водят добитъка си на стада.

Следващата година народът няма сребро, няма добитък… Останала е само земята, която умира, защото липсва семе за посев. Хората сами предлагат да станат роби на фараона:
Купи нас и земята ни за хляб.

Йосиф е талантлив мениджър и маркетолог. Резултатът от тази сделка е, че за кратко време – може би само за 3 години – всички пари, животни и земя стават собственост на фараона, с изключение на земята на жреците. Все пак човекът е женен за щерката на жрец.

Освен това текстът ни казва, че Йосиф „пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели “ (Битие 47:21). Политика на насилствено преселване, която по-късно Асирия ще наложи на Израил. Виждаме как персите и даже комунистите се ползват от този подход, когато им трябва.

Предложението на Йосиф е щедро:
Ето ви семена, ето ви храна. 20% от реколтата е за фараона, 80% – за вас.
Хората са предоволни:
Ти ни оживи! Дишаме по-леко. Има спасение за нас!

Хляб за свобода – правилно ли е?

Йосиф превръща египтяните в народ от роби. Нещо повече! Той създава високо централизирана власт, която в крайна сметка ще бъде използвана срещу неговия народ.

А може би тук има скрита критика към неговия характер: Йосиф се опиянява от властта, за която е мечтал от дете. Или просто Библията ни предупреждава за капаните в политиката. Политика, която в рамките на едно поколение изглежда уместна и мъдра, в следващото се оказва опасна.

Това е абсолютната двусмисленост на властта. От една страна, обществото не може да съществува и да се поддържа без нея, а от друга – властта е опасна, даже когато се практикува от най-добрите хора с най-добрите намерения.

Йосиф действа така, че укрепва ръката на фараона, който е бил щедър към него. Той не може да предвиди, че същата власт може да се окаже в ръцете на „нов фараон, който не познаваше Йосиф“.

Copy link
Powered by Social Snap