Родителят – възпитател и/или манипулатор?

Възможно ли е да възпитаваш, без да манипулираш? В нашето съзнание „манипулатор“ е дума, натоварена с негативен смисъл. Манипулаторът е човек, който постига своето без насилие, но с помощта на ловки полу-лъжи, полу-истини, излишни акценти и завоалиране на истината. С две думи,

манипулаторът не лъже, но и не казва истината,

и това винаги е в негова полза. Всички сме били жертва на манипулации (най-малкото от хитри търговци) и всички сме били манипулатори (макар и несъзнателно).

Често казваме, че децата са много добри манипулатори, защото понякога без да усетим ни принуждават да задоволим желанията им пряко волята си. Но по-страшните манипулатори сме ние, родителите. Защото всичките ни манипулации носят благочестивия етикет „възпитание“. „Знам, че не обичаш да ходиш у леля си, но ако не отидеш, ще трябва да отида аз, а знаеш колко ме болят краката. А ако отидеш, ще си помисля още веднъж по въпроса за новите слушалки, за които ме врънкаш“. Всъщност, не става въпрос за възпитаване на някаква добродетел или създаване на представа за добро и зло у детето, а за принуждаването му да извърши нещо неприятно за него. Оръжията са две – създаване на чувство за вина и събуждане на чувство за алчност.

Отлични оръжия в ръката на манипулатора.

Целта на истинското възпитание е създаване у детето на ясна представа за света, в който живее, и за моралния кодекс, по който трябва да се живее. И родителят има цялата власт на света, за да постигне тази цел. Проблемът е, когато започне да я използва за други цели. Например, за да удовлетвори свои собствени неосъществени мечти. Или за да накара детето да направи нещо, което то не иска. Или за да задоволи собствената си суета и да си създаде лъскав имидж в обществото. Или за да отмъсти на неприятни роднини. И изобщо за всякакви тайни или явни егоистични цели, нямащи нищо общо с изграждането на детския характер.

Границата е толкова тънка и краищата ѝ са така оплетени, че понякога самите ние не си даваме сметка, че се превръщаме от възпитатели в манипулатори или най-малкото във възпитатели-манипулатори. А това залага бомба със закъснител под краката на детето, която най-вероятно ще избухне, когато нас вече няма да ни има, или няма да можем да направим нищо. Ужасно е да обречеш детето си на такова бъдеще. Струва си замислянето.