Минават 40 дни след Рождество. Йосиф и Мария водят Исус, за да Го представят в храма. Такъв е обичаят по онова време. Нещо като благословение на децата в църквата. Церемониите са станали сухи и безлични. Още една скучна служба в богослужебния календар. Но точно тогава Бог режисира две срещи – на двама престарели хора с Бебето Исус – Симеон и Анна. И удивителното е, че и двамата виждат в Него спасението на света.
Съдбата на пророчицата Анна
Анна е омъжена, но губи съпруга си 7 години след сватбата. По онова време момичетата се женят рано – приблизително 15-годишни. Значи когато е съвсем
млада жена, Анна остава вдовица. Да бъдеш вдовица означава да водиш тежка битка за оцеляване. В Израел преди 2000 г. няма социална система. Анна не получава пенсия, нито помощи или обезщетения. В онзи мъжки свят няма как една жена да направи кариера и да си осигури доходи. Тя разчита на някой, който да я издържа. В случая с Анна, този някой е мъртъв.
За жена в положението на Анна има 3 възможности. Първата, за нея да се грижат децата или родителите й. Изглежда Анна няма такива. Втората – да се ожени повторно, а третата – да стане проститутка. Но Анна избира различен път. Тя отива в храма, посвещава се на Бога и остава да живее там цели 84 години. Не знаем как е преживявала, но най-вероятно от просия и милостта на хората. Това означава, че когато среща Исус, тя е на повече от 100 години. Една старица без близки, която намира смисъл в очакването на Божието спасение. И въпреки, че има нелека съдба, единственото, което прави, е да благодари на Бога!
Предизвикателството на Анна
Колко различно е Рождество през очите на Анна! Нейната история говори за могъщото, но скрито действие на Бога. Той влиза в света и желае да участва в живота ни. Но Неговото мощно действие може да остане незабелязано от нас. Затова се нуждаем от сетивата на Анна – да виждаме и чуваме Божието присъствие. Или поне от някой, който да ни покаже какво пропускаме. Някой като нея.