По мотиви от Изход 18 глава
Изход, 18 глава се завръща към Йотор, тъстът на Мойсей. Когато двамата се сбогуват, Мойсей не казва цялата истина, а само наполовина: „Ще отида да видя как вървят нещата в Египет“. Дали са си кореспондирали? Едва ли. Предвид трудните комуникации на времето, хората с години не са чували нищо едни за други след раздяла. Но Мойсей е замесен във великите дела на Бога и добрите новини стигат до Йотор…
Среща с тъста и семейството
През цялото това време Сепфора с децата чака в дома на баща си. Можем само да гадаем в каква неизвестност живее тя. Един ден след сутрешното кафе, съпругът ѝ заминава като шпионин на някаква опасна мисия и тя не знае какво се е случило с него. Остава ѝ само да се надява в напрегнатото очакване на пустинните дни и нощи. Дали Мойсей е загинал, или ще се върне? И ако се върне, то кога?
Когато чува добрите новини, Йотор грабва дъщеря си и двамата си внука и тръгва към зетя.
Може би някакви слуги са изпратени да доложат за пристигащите, та Мойсей излиза насреща, покланя се на Йотор и го целува.
Следва много топъл, човешки разговор между зет и тъст. Мойсей му разказва за освобождението. Йотор приема нещата толкова лично, че признава: Наистина Бог е по-велик от всички богове! Да, мислене на езичник, но искрено и доброжелателно. После принася жертва на Бога и сядат с Аарон и старейшините да ядат на една маса в Божието присъствие.
Личен живот или нещо друго
А на мен ми липсва друго. Защо няма нито дума как Мойсей прегръща Сепфора, нито как се радва на синовете си: Колко сте възмъжали? Колко сте пораснали?
Според някои коментатори, Мойсей е така въвлечен в работата за Бога, че семейството му остава на втори план. Впрочем, това е неизменният конфликт в семейството на религиозния лидер.
Други пък казват, че Библията спуска завеса над личния живот там, където не е нужно да го развява. И аз така го приемам, без много да разсъждавам. И все пак някак в себе си съчувствам на храбрата и търпелива Сепфора. Но личният живот на нашия герой си е негова работа и ние ще дръпнем завесата на тази среща.
Визия за проблем
И така на другия ден Йотор става свидетел как Мойсей сяда да съди народа, който се стича при него от сутрин до мрак.
Какви са тези съдебни дела? Какво има да делят жителите на пустинята, където хлябът им пада от небето и нямат проблеми с недвижимостите, тъй като живеят в шатри. Явно повечето се съдят за глупости. А някои отиват, за да разберат Божията воля за конкретна лична ситуация.
Йотор е наблюдателен и има опит в управлението. Така че той отстрани бързо вижда проблема:
– Какво е това, което правиш с хората? Защо си сам?
Мойсей може би малко е добил и месиански синдром:
– Ами защото те ме търсят, те идват при мен… Ако не аз, кой друг ще ги изслуша. Страх ме е, че без мен всичко ще рухне!
Йотор не отстъпва, просто защото го е грижа: „Това, което правиш, не е добро. Ще се изтощиш и ти, и народът…“ (Изход 18:17–18) Мисията ти е невъзможна. Ще останеш без сили. Да не мислиш, че само ти можеш да се справиш! Не е нужно да си всемогъщ, за да си верен. И най-накрая какво е по-важно за теб? Да си незаменим, или да водиш народа, който може да оцелее и без теб?
Според Александър Бленд, Йотор е огледалото на зрелия баща Той носи умереност, дистанция и функционална структура – нещо, което Мойсей като „герой–избавител“ още не е овладял.
🔹 „Мойсей е спасител и пророк, но още не е администратор. Йотор го въвежда в закона на границите.“ – Александър Бленд
Предложението на Йотор – съдебна система
Йотор говори открито и честно с Мойсей. Това не е упрек, а глас на човек, който много е видял в живота и знае капаните на лидерството.
– Не очаквай хорските спорове някога да свършат! Ще ги съдиш по цял ден, докато рухнеш от изтощение. И тогава нито ти ще си полезен, нито те ще са добре. Тук е нужна друга стратегия.
Това не е просто критика. Тъстът има и предложение. И освен това, той не говори като съперник, а като баща. Мойсей го познава от толкова дълго време. Чувал го е как разсъждава, как дава съвети и как води племето си. И знае, че мъдрият старец не говори на вятъра. А може би Мойсей усеща, че има нужда точно от това – поглед отстрани и разумен глас, който застава зад него, а не го обвинява – както обикновено всички правят.
– Делегирай власт на свестни хора, за да разделиш с тях тежестта!
Общност, а не култ
Йотор предлага йерархична система от съдии, които да поемат по-леките дела, а само по заплетените случаи да стигат до Мойсей.
Тази идея работи на няколко нива:
- Въвежда се ред в хаоса – хората искат справедливост и предвидимост, затова чакат с часове.
- Властта се разпределя – не всичко е върху един човек.
- Създава се устойчивост – системата оцелява, дори когато Мойсей отсъства.
На нас днес ни е трудно да си представим колко революционна е програмата на Йотор. Защото всичко е било устроено другояче. Всяко племе е водено от старейшините, които са се отличили от другите в хода на живота. Да се избират учители и ръководители – да се поставят власти – това е съвършено нова идея за народа на Израил.
Впечатляващо е, че стратегията на Йотор работи до днес за всяка общност. Тя налага именно това – да се издирват и да се издигат хора с качества, така че служенето на Бога и хората да стане всенародно. В противен случай вместо общност, получаваш култ – един лидер–монополист с визия или без, който седи и “съди” другите. Не е добро това, което се случва – с право забелязва мъдрият старец.
Делегирай доверие в другите
Интересно е, че Мойсей, който става все по-умен в моите очи, успява да схване, че не всичко свише идва директно от Бога. Понякога близък човек, дори и езичник, може да ти даде добър съвет. Като Йотор, който не е просто роднина, а житейски и духовен ментор за Мойсей. Тяхната среща му помага да израсне като лидер. На 80 и кусур, а слуша възрастните?! Не му пречи това, че е разговарял с Бога, да чуе какво мисли и старият му тъст.
Той си дава сметка, че е на път да рухне, защото се опитва да бъде Бог за хората. Йотор му помага да види нещата, каквито са и сам да прекрачи инфантилното его, което иска да държи всичко под контрол. На практика хората с месиански синдром са свръхпретоварени. Те са перфекционисти, които не приемат своите граници; носят чуждите проблеми, вместо да делегират доверие в другите; и живеят в хаос, вместо да създадат ред и система.
В известен смисъл делегирането е духовно смирение. Инструмент, с който може да разпознаем товара, който носим, за да ни ръкопляскат, от мисията, която ни е поверена.
– Защото – намеква Йотор – да се трепеш по цял ден не те прави свят, а изтощен. Границите ни помагат да не смесваме бремето с призванието си.
За какво го правиш? Божието дело не е твоето бреме!
Трябва да си вършиш работата, без да се изтощаваш.
Това е урок за всеки, който носи твърде много отговорности – родители, учители, терапевти и лидери.
И Йотор – мъдрият съветник от Мадиам – ни предлага да въведем повече ред, структура и споделена отговорност в нашия живот. Това наистина ще донесе облекчение! Така става и в тази история.
Мойсей прилага съвета на Йотор и резултатът е налице: “Народът се успокои”.
Системата работи. Реформата е успешна.
Тъстът в тази глава свършва добра работа и е време да се прибира у дома.