Развива ли се правилно детето ми?
Какви таланти има?
Правя ли всичко необходимо за него?
Добре ли е прието от останалите?
Какво още мога да му осигуря?
Главата на всеки съвестен и обичащ родител е пълна с хиляди подобни въпроси. Защото всички искаме децата ни да живеят по-добре от нас самите, да прескочат (ако може) всички неприятни неща и да преживеят само приятните. Знаем, че е невъзможно, но все пак ни се иска. И работим за това кой както може – осигуряваме ги материално, плащаме за скъпи училища и курсове, филтрираме приятелствата им, четем сериозни книги за възпитанието, свързваме ги с влиятелни хора.
Щастливи ли са децата ни?
И някак забравяме да си зададем най-простичкия, но най-важния въпрос – „Щастливи ли са децата ни?“. Някак по подразбиране решаваме, че щом разполагат с последен модел телефон, щом са облечени добре (и дори по-добре) от съучениците си, щом всяка година ги водим на скъпи почивки, щом свирят на пиано, тренират карате и четат по една книга на месец, те са без друго щастливи. Особено, щом не им се налага да преминават през онова, което някога е правило нещастни нас.
Обаче, понякога с потрес установяваме, че всъщност са нещастни. Завеждаме ги на лекар заради чести инфекции, а той ни казва, че детето ни е депресирано и нещастно. Готови сме да убием лекаря, но не и да повярваме в подобно чудовищно твърдение.
Как да разберем дали децата ни са щастливи?
Как можем да разберем, че децата ни са щастливи под нашите грижи? Не, няма нужда да гадаем. Има ясни признаци, формулирани от детските психолози. Разбира се, наличието на един или два не може да доведе до автоматични заключения, но когато от 11 симптома на нещастното дете виждаме в своето 7, тогава… тогава е време да се замислим и да потърсим помощ.
Какви могат да бъдат тези симптоми?
Например, вашето дете страни от другите деца и не умее да създава приятелства; често страда от инфекции; не е комуникативно; не се усмихва често; обича да се изолира в стаята си… и още няколко. Непременно чуйте всичките в предаването “По пантофи” на радио 3:16.