Според всички сериозни проучвания по целия свят, един от основните фактори за щастие е семейството. Финансовият просперитет, професионалните успехи и здравето също са фактори, но неизменният номер едно винаги е било семейството. Много хора в зряла възраст, неуспели да създадат свое семейство, често се питат: „За какво ми е всичко това? Аз ли съм най-неспособният и най-грозният, че никой не ме хареса?“ И всичките пари, успехи и титли не успяват да запълнят празнотата, предназначена да бъде запълнена от едно щастливо семейство.
Но тук идва вторият проблем – именно
щастливо, а не какво да е семейство.
Хора, преживели кошмарен развод или разрив на отношения с деца, казват че е по-добре човек изобщо да не създава семейство, отколкото да създаде нещастно. С други думи, повече от всичко, ама наистина всичко на света, човек има нужда от щастлив дом, където да бъде обичан и да обича, да бъде обгрижван и да се грижи, да споделя, да помага и да се чувства сигурен.
И ето го най-големият парадокс – макар това да е най-важното за нашето щастие, никой не ни учи как да го постигнем. Има школи и обучения за всичко – да се научим да шофираме, да си управляваме финансите, да поддържаме домакинство, да вършим ремонтни работи, да се гримираме, да готвим, да научим нов език, да свирим на музикален инструмент… но не и
да създадем щастливо семейство.
Учим се на принципа „проба-грешка“, от опита на родителите си, от книги на специалисти, от специализирани сайтове и форуми, от приятели.
И все пак, вековният опит е натрупал известна „база данни“ за това кой е санитарният минимум за щастие в семейството. Няколко простички правила, които не гарантират пълно щастие, но значително доближават до него. Например, благодарността. Безапелационно е доказано, че семейство, в което всеки е благодарен на останалите за това, което получава от тях, и го изразява с думи и жестове, е по-щастливо от онова, в което това не се случва. Или времето – качественото време, което партньорите отделят един на друг, или родителите отделят на децата си. Или свободата – даването на свобода на останалите членове на семейството, гласуването на доверие, създава приятна атмосфера и усещане за спокойствие и сигурност.
И още няколко все такива простички правила. Не е лошо да ги знаем и да си ги повтаряме. Чуйте ги в предаването.