Всяка картичка, която прикрепваме към подаръка за младоженците, съдържа една задължителна фраза – „желаем ви щастие“. Всички искаме да имаме…
„щастливо семейство“
Думата „щастие“ има почти магическа стойност. Пожелаваме си го, надяваме се да ни споходи, завеждаме на щастливите, все едно са спечелили от лотария.
Всъщност, семейното щастие „не пада с дъжда“, дори не е подарък от Бог. Тоест, подарък е, но не в готов вид. Идва при нас под формата на „полуфабрикат“ и ако ние не си го „сготвим“, нямаме никаква полза от подаръка. За щастието (особено семейното!) трябва къртовски труд. То е като златна жила, закопана в земята, и прави богати само онези, които проявяват достатъчно търпение, упоритост и трудолюбие да не спрат да копаят, докато не стигнат до нея.
Например, за да се радваме на „семейно щастие“, трябва да проявяваме благодарност и любов ежедневно. Звучи лесно, но не е. Не просто да казваш едно механично „благодаря“, когато ти държат палтото или ти направят кафе, а да бъдеш дълбоко искрено благодарен, да признаваш, че не заслужаваш това мило отношение и си безкрайно благодарен на половинката, че те обича такъв какъвто си. Това е ежедневен урок по себеотрицание, който е правилната „лопата“ за изкопаване на златната жила.
Щастливото семейство се „изработва“
Друг важен инструмент за достигане на лелеяното щастие е даването на свобода на другия. Това отново влиза в пряк сблъсък с инстинктивното ни желание да притежаваме и контролираме – да бъдем „сигурни“ в това, че другият е на разположение, че е само за нас, че ще ни даде това, от което имаме нужда. Парадоксът на щастието е, че точно когато се откажем от тази сигурност, когато съзнателно и целенасочено дадем на другия свободата да ни нарани и изостави, точно тогава неговата любов и привързаност ни правят щастливи.
Или пък умението да си признаваш, че не можеш да се справиш и да си готов да търсиш помощ. Колко семейства са изпуснали щастието, само защото са били прекалено горди или прекалено засрамени, или прекалено лекомислени, за да потърсят правилната помощ навреме.
Изобщо… щастливото семейство е най-прекрасното нещо на света. Най-стойностната кауза, на която можем да посветим усилия и енергия. Докрай.