Темата за бабите и дядовците е направо неизчерпаема. От едната страна са тези, които отричат тяхната роля и смятат, че влиянието им върху правилното възпитание на децата е негативно, а от другата – онези, които ги превъзнасят и наричат “ключов фактор” за правилното възпитание. Всяко семейство си има своя история и свой опит в тази посока, всеки има собствени спомени от своите баба и дядо, всеки се усмихва или напряга в зависимост от това, през което е минал.
Стари vs. млади
Но дори да изключим внуците от картинката, темата за отношенията между възрастните родители и младото семейство си остава. Бодлива и деликатна тема, към която посягаме с ръкавици. Прекалено много тънки нишки са заплетени прекалено сложно и категоричното отсъждане в полза на този или онзи може да нанесе непоправими щети.
Зависи най-вече от коя страна на барикадата се намираме. С течение на живота постепенно преминаваме от едната към другата. И интересното е, че позициите ни претърпяват паралелно изменение. Докато сме млади, се бунтуваме срещу намесата и опеката на родителите си, но с порастването и отделянето на собствените ни деца започваме да недовостваме от прекалената им независимост и неуважителност.
И младите стават стари
И все пак, по-умният отстъпва. Което в случая ще рече, който е с повече опит, трябва да направи първата крачка, да покаже повече гъвкавост и мъдрост. Макар животът да показва обратното – точно възрастните родители обикновено са тези, които проявяват упоритост в налагане на собствените си виждания и модели. Особено ако оказват финансова и материална помощ на младите. И… понякога съсипват семейството на децата си. Просто на снахата или на зетя нервите им не издържат и в един момент поставят ултиматум на половинката – “Или аз, или майка ти!” Тогава семейството наистина увисва на косъм.
Полезно е, ако вече минавате към категорията на възрастните, да знаете какво не бива да правите, ако искрено желаете щастието на децата си.