Много е модерно да стовариш върху детството си всички обвинения за провалите си днес.
„Като съм бил малък, мама ме вземала да спя при нея и затова сега…“
„Като бях малка, виждах майка ми и баща ми да се карат и затова сега…“
„Като деца със сестра ми ни оставяха сами и затова сега…“
Много е приятно някой друг да е виновен.
Много е модерно и да го играеш жертвен агнец.
„Ах, горкото ми момче! На времето нали се разведохме с баща му и затова той сега не може да си намери работа!“
„Много съм виновен пред моите дъщери. На времето не се прибирах със седмици и затова сега са психично неуравновесени“.
Да, грешките на родителите неизбежно рефлектират върху децата им. Да, много родители вършат глупави и безотговорни неща в младите си години, без да се замислят как ще се отрази това на децата им.
Но и много родители се престарават в намерението си да превърнат своите деца в първите съвършени човеци на планетата. С любовта, грижите, опеката и изискванията си буквално ги задушават. Осакатяват ги душевно и дори понякога физически.
Простичкият лек се нарича „свобода“.
Дайте на децата си свобода –
свобода да бъркат, да падат и стават сами; да обичат други хора, освен вас; да подражават и на други, освен на вас; да прекарват времето си и с други, освен с вас. Това, разбира се, не означава да ги зарязвате на някого при всеки удобен случай. Това просто е призив към свръхгрижовните родители, които смятат, че всяка секунда, посветена на друго, освен на усъвършенстването на децата им, е пропиляна греховно; които изпитват непобедимо чувство за вина, че не са дали всичко, ама наистина всичко необходимо на наследниците си.
Дайте свобода и вие почувствайте свободата. Който обича, дава свобода. Това важи за всички нива на отношенията. Оковаването дори със златни вериги е признак на несигурност – съмнение, че всъщност не сте добри и не заслужавате любовта на децата си. Един ден децата ви ще трябва да летят. Не им режете крилата.