Кой нормален родител пренебрегва детето си? Никой. И все пак, светът днес е пълен със зрели хора, които се борят с последиците от системно пренебрегване в детството. Защото пренебрегването (или неглижирането) на едно дете не се изразява задължително в безотговорно отношение към храната и дрехите му. Понякога то получава всичко необходимо за физическия живот, но душата му е гладна за внимание. Бурното, но епизодично целуване, прегръщане и глезене не може да компенсира емоционалната студенина през останалото време, нито раздразненото пренебрежение към неговите въпроси и страхове.
Пренебрегвани синове…
Понякога дори не осъзнаваме, че пренебрегваме децата си. Нито пък те го осъзнават. Истината ни блъсва в лицето, когато те вече не са деца и започнат да проявяват черти, „които не са научили от нас“. Например, винаги сме искали нашето синче да стане мъж, да се бори и да отстоява позицията си, а той се оказва страхлив, нерешителен и постоянно изпитва ужас, че ще се провали. Това го блокира и не поема никакви инициативи в живота си, кара по инерция и чака животът просто „да му се случва“. Ние се дразним, но не ни идва наум да потърсим вината в себе си. Не се сещаме, че „навикването“ в детските години, постоянната критика и редовно изразяване на разочарование от неговите качества са тези, които са го блокирали и осакатили откъм желание за изява и пробив напред.
… и пренебрегвани дъщери
Или порасналата ни умна и образована дъщеря се разделя с поредния си приятел, когото ние още от първия ден сме преценили като пълен аутсайдер и тотално неподходящ за нея. Но тя всеки път, отново и отново тя създава проблемни връзки, попада под влиянието на неподходящи хора, почти всички от обкръжението ѝ я използват и натоварват. Това ни вбесява, опитваме се да я вразумим, без да осъзнаваме, че тя е осакатена от нас – просто ние самите сме били „токсични“ в нейното детство, натоварвали сме я психически и сега тя подсъзнателно търси същия модел взаимоотношения. Колкото и неподходящ да е той, е единственият, който познава.
И така нататък, и така нататък. Пренебрегваните деца стават нещастни възрастни. За съжаление.