Тодор Левтеров е изчел камара книги, учил е в няколко престижни университета и е опознал стотици хора. Роден е в Пловдив, но е живял 15 години в Цалапица. А после е започнал да кръстосва света. Бил е в Европа, Америка, Австралия и Африка. Прекарал е 36 часа в Сингапур. Не е стъпвал единствено в Южна Америка и Антарктида, макар че му се иска. Самият той не смята, че е космополит. (А на мен на такъв ми прилича!) Просто е човек, който иска да опознае културите, в които е живял.
В началото усещам, разбирам, задавам въпроси. За хората е елементарно, за мен е странно. Например австралийците имат много особено чувство за хумор. Те имат поговорка: „Няма висок мак!“. Ако някой стърчи, ще го отрежем, за да не разваля пейзажа. Не обичат американците, а пък копират живота им. В Руанда бях година и половина студент. Там идват и ти казват: „Дай ми подарък!“. За нас нахално, за тях – нормално.
Култури и образование
Тодор е учил на много места и континенти, с различно отношение към знанието. Какво остава след всички натрупвания?
Отвориха ми се вратите към знанието и разбрах, че знам малко и никога няма да знам всичко.
Как да преплуваш океан? С едно гребане в момента!
Как да изядеш слон? Хапка по хапка.
Така и аз – малко по малко. Четях много и главата ми беше пожар. Сега намалих до две неща едновременно. Практиката учи!
В Руанда – по време на гражданската война
Тодор Лефтеров е в Руанда, студент по теология, когато избухва Гражданската война. Напускат под конвоя на Умиротворителните сили на Обединените нации. Изтеглянето е лесно, въпросът е дали ще оцелеят, докато чакат спасението. Ако се интересувате какво е било, има няколко филма. Документалните не са за гледане. Игралният Имало едно време през април става, защото е сниман само с 6 актьора. Всички зверства са показани върху манекени. Такава е истината за войната, не е за гледане!
Животът – това са три жени!
Тошко разбира жените. Защото е трениран. Живее с три жени – 2 дъщери и съпруга, която по професия и манталитет е учителка. А с такива учителки трудно един мъж остава непроменен.
Неговите момичета го искат съвършен. Затова непрекъснато го обучават. От своя страна, и той така. Девойките зареждат колата с бензин, пекат сладкиши с благотворителна кауза, и шофират там, където няма дървета. Голямата готви, малката обича да хапва нейните кулинарни творения! Гледат филмчета, разказват си истории и си говорят за всички вълнуващи неща – секс, пари и взаимоотношения. Ваканцията в България са си скроили и ушили по една пола – с помощта на баба. А най-знаменитото желание, което съм чувала някога, е, да доиш крава. Докато правим интервюто, Тошко организира нещата, за да сбъдне тази необикновена мечта на малката си дъщеря!
Всичко завършва с това, че започвам да завиждам. Тодор Левтеров е роден за радио – в приказките е неуморим! Но пък се чувствам прекрасно – щедро съм почерпена с мъдрости и анекдоти лично производство!