Толерантността или… какво означава „толераст“?
Нова, специално измислена дума, в която сме вложили цялото си презрение към късогледите, отстъпчиви европейци. Покрай нахълтването на исляма в Европа толерантността от хуманна ценност и висша добродетел срина имиджа си до синоним на малодушие, мекушавост, безпринципност и дори липса на морал. Вече не се възхищаваме така безрезервно на търпимостта към различните. Зачитането на малцинството вече не е признак на благородство. Все повече предпочитаме сигурността на мнозинството, залагаме на масовата еднаквост – тя ни се струва по-безопасна.
Докато… ние самите не се окажем различни по някакъв начин. Развод и изведнъж минаваш в графата „малцинство“ сред море от семейни приятели… смяна на местожителство и вече си сред малцинството „меко говорещи“… катастрофа, злополука и си част от онеправданото малцинство, наречено „инвалиди“… Още много неща в живота могат да ни запокитят в графата „различни“. И тогава изведнъж се сещаме за толерантността, но с обратен знак. Започваме да настояваме, че тя е важна, че е признак за цивилизованост, възмущаваме се, когато я няма.
С две думи, толерантността се оказва въпрос на гледна точка. Така ли е или не? Толерантност – кога, кой, защо и как – в поредната дискусия „Какво да кажем за…“ по радио 3:16.