Трагедията на победителя

Той е момче на Прехода, човек на своето време. Харизматичен политик с мощен интелект! По сърце и призвание – мъж, роден за война. Печели една от най-бляскавите военни победи за своя народ, запалва гражданска война и извършва човешко жертвоприношение, при това на единственото си дете. Екшън герой, спасител и главорез! Биткаджия, счупен като пренавита играчка!

Всички знаят, че е безстрашен и знае да воюва. Натрупал е богатство от военни трофеи. Някои за възмездяване на справедливост, други – откровен грабеж. Напомня ми за Индже войвода. Малко разбойник, малко благодетел. Завърта ни главата с жест на милост – по жълтица на мотиката на бедните селяни. Щедро, да! Но не ги е изкарал с копане!

Още по-близо ни е типажът борче с високо IQ и лидерски качества в компания на безделници, с които движи. Но не че ги разхожда, а като наказателен отряд. Мутренска групировка, която контролира определена територия. И следствие на бизнеса, шефът натрупва богатство.

Времето на съдиите – „Средновековието“ на Израил

Времената си мътни и жестоки. Хората са разпасани и угнетени. Има дълбоко духовна криза. Бог не е на мода, шири се вярата в териториално божества. Никой с нищо не се съобразява и си прави, каквото ще. И даже Господ е в бърнаут: Нека ви спасяват боговете, на които се кланяте! А съседните народи са враждебни и наострени. Нужна е само искра, за да гръмне ситуацията. И да избухне война.

Правителството (старейшините) е безпомощно. Там са умни хора, хитри и комбинативни. Те бързо разбират, че войната е неизбежна, ако искат траен мир. Така силовакът им попада в полезрението и те решават да го овластят. Така Ефтай става съдия на Израил!

Лични данни и семейни драми

В публичното пространство циркулират личните данни на героя. Бащата е име, известен човек. И майката е известна, но по друг начин. Бизнесът ѝ е в сферата на търговията, но върви в комплект с нея. Зависи от желанието на клиента – стока или плът. Някаква забежка или просто своеволие – и ето, на бял свят се появява незаконнороденото дете. Мъжът си има семейство и жена му не е бездетна. Но какво е виновно детето на проститутката. Все пак и то е от кръвта на Галаад. И бащата го осиновява.

Но между него и братята му няма привързаност, а още по-малко – обич. Те го мразят и когато стават големи, го изгонват от бащината къща. Да се маха от дома, да не се вее позора на семейството пред очите на хората. Бащата си мълчи. Обществото подкрепя правдата на законните синове.

Може би Ефтай се счупва и става по-корав. Не се преживява лесно това, което му се случва. Все пак всеки иска да бъде обичан и приет. Да има къде да се върне и да бъде „Добре дошъл!“

Сигурно на Ефтай му е тежко и болно. Може малко или много да се е озлобил. Може да търси отмъщение или пък да се доказва като по-добрия син. Нямам идея. Но като изхвърлен на улицата младеж, той се учи да оцелява. И в този опит има и една ранена жестокост. Но е биткаджия и си намира пътя. В крайна сметка, печели уважение със смелостта си и влиза в политиката, като стига върха на пирамидата.

Обетът на Ефтай

Ефтай печели една от най-блестящите победи в историята на Израил!
Гръмка музика и богати жертвоприношения. Победителите се посрещат с всенародни тържества. Победителите не се съдят, но Ефтай се осъжда сам с една безумна клетва. И ето тук, историята се обръща. Победата остава назад и страницата се прелиства върху картините от личния живот. А там положението е по-драматично от война.

Можем да си представим как бащата се затваря в помръкналата къща, как минават дните, как бягат часовете и как наближава ужасът – да се върне момичето и той да я принесе в жертва – дар за победата! Ефтай, в какъв Бог вярваш?

А може би тя няма да се върне! Защо да не избяга и да се спаси! Но не, послушно е детето и се прибира навреме.

Ефтай изпълнява клетвата си. А хората са толкова покъртени от съдбата на момичето, че постановяват 4-дневен ежегоден траур в нейна памет.
Какво му остава на бащата, да потъне в скръбта. Или да подхване нова война!

Какъв е смисълът?

Това е история за търсене на благословение и разминаване с Бога.

Ефтай – дава обет и после нищо не може да направи. Може би това е егото на победителя. Той неистово търси Бога във време на война, а когато сърцето му изгаря в личната му драма – не се сеща за молитви. 

Тук  може да се види онази духовна хиперактивност, която разпада човека и унищожава семейството му. Не знам точно как се случва. Но съм го виждала и съм го правила, това наше тръшкане за благословение. Като хиперактивно дете, което не може да се стои на едно място и ни приема, ни предава. С него не може да се разговаря, докато не се успокои.

Понякога с Бога се държим именно така – като хиперактивни деца, които само искат и се тръшкат. И Той няма как да се свърже с нас, защото сме оглушали от собствените си викове: Искам, искам! Очевидно търсенето на Бога не може да се случи в нашето екшън–ежедневие, а  в спокойствие и съзерцание. Тогава, когато сме готови да Го слушаме и да се смирим.

Трябва ли ни трагедията на победителя?
Да бъдем докоснати, но това да не ни промени…

Copy link
Powered by Social Snap