3 март е златна дата в календара на българската история. Ние сме българи и като такива трябва се гордеем и да помним нашата история. Точно както се гордеят англичани, турци, германци, французи и всички други народи със своя произход. Но най-вече трябва да сме благодарни на Бог, че много векове (през 2021 стават точно 1340 години), Той ни е пазил и водил като народ.
Опасности от крайности
Какво представлява обаче българщината, българският дух и патриотизъм? Възможно ли е той да катастрофира в разочарование от псевдопатриотичното лицемерие? И когато това се случи, дали не ни обхваща националният нихилизъм? Забелязва се често днес и навсякъде около нас. Загубата на националната идентичност и българското чувство вероятно е сериозна опасност. Да бъдем на опашката на Европа и да страдаме от погрешното управление в държавата не мотивира много националния идеал. Множество млади хора емигрират, прогонени от тези проблеми. И макар че може да обичат страната си, няма как да не са разочаровани от това, което не им предлага собствената им страна. Това е убиец на българския патриотизъм.
От друга страна фалшивият патриотизъм е не по-малка опасност. Той е другата крайност, която може да засили отвращението към българското у мнозина. Но хората са си хора, независимо дали са българи, американци, французи или турци. Всички сме грешници и имаме своите недостатъци и лоши моменти в историята и в настоящето. Проблемите, с които се сблъскваме, не бива да ни отказват от идеалите, които се съдържат в националното чувство.
Балансът чрез вярата
Нашата традиционна християнска вяра като народ е ключът към правилната позиция. Библейската вяра не е шовинистична. Тя признава правото на чужденеца и изисква любящо отношение към него. Прошката за раните в миналото е учение на Христос. А ние, българите, имаме нужда да проявим прошка за много случаи в нашата история. Затова изграждането на мостове е по-добро от издигането на стени. Вярвам, че това е истинската същност на българщината.
Слушайте в предаването „Вярата днес“ краткия разговор по тези въпроси с Радост Горанова. Още от дете тя се сблъсква от личен опит с „национално“ разочарование. А през годините е успяла да го осмисли и да опази баланса именно чрез своята вяра и идеали. А най-вече да запази своя патриотизъм и да остане в България, за да бъде полезна на хората тук.