Три минути на ден за детето?

Много ли са три минути?

Зависи от доста неща, нали? Три минути безцелно ровене из фейсбук са нищо. Три минути закъснение за влака са фатални. Три минути неточност за делова среща са приемливи. Три минути за закуска са престъпно малко. Три минути чакане на опашка пред тоалетната са мъчително много…

А три минути на ден за детето ви?

Малко са, нали? Времето, което прекарваме с децата си трябва да е много, много повече. Тук има една малка подробност – зависи КАК е прекарано това време. Чисто пространственото „заедно“ не върши работа. Това, че се намираме в една стая с него, все още не означава, че прекарваме време заедно. Това, че сме в една кола, също не е достатъчно. Това, че си пишем съобщения или си говорим по телефона – също.

Три минути на ден за детето?

Правилото на трите минути

Специалистите по детска психология са извели едно много интересно правило – „правилото на трите минути“. Трите минути, които дължите на детето си без всякакви уговорки, ако искате връзката помежду ви да е не само силна и истинска, но и да устои във времето. Според тях, през първите три минути след срещата си с вас то е най-склонно да ви разкаже всичко, което му се е случило, възможно най-подробно. Пропуснете ли ги, после вероятността никога да не го чуете или да чуете редактирана версия, е много голяма.

Какво означава това? Означава просто при всяка ваша среща да захвърляте всичко, да клякате до него или да го вземате в скута си, и да го разпитате за деня му – независимо дали го вземате от детска градина или се връщате от пазар. И не просто да го разпитате, но и да го изслушате с всичкото внимание, на което сте способни – така че то да усети колко са важни неговите преживявания за вас.

Звучи ви прекалено просто и несериозно? Да, просто е, но е много сериозно. Така тъчете онази здрава връзка помежду си, която няма да се разкъса дори през най-“опасните“ години от живота му.