Ваксините – чума или спасение от чумата?

На 14 май 1796 г. Английският лекар Едуард Дженър умишлено заразява осемгодишния Джеймс Фипс с шарка по кравите от пустули (пъпки с ексудат) на ръката на доячката Сара Нелмс. След това момчето не се разболява от човешката едра шарка. През 1798 г. Дженър публикува своето откритие в статията „An Inquiry Into the Causes and Effects of the Variolæ Vaccinæ, Or Cow-Pox“ („Изследване на причините и следствията от Variolæ Vaccinæ или едра шарка“), в която описва защитния ефект от кравешката шарка срещу инфектиране от човешка едра шарка. По-късно Луи Пастьор въвежда понятието „ваксина“ от латинското vacca (крава) в чест на Дженър.

Днес, повече от 22 години след Дженър никой не свързва думата „ваксина“ с крава или едра шарка.

Просто защото едрата шарка е изчезнала като заболяване. Дори никой не ваксинира вече срещу едра шарка. Но принципът, открит от Дженър, стои зад всяка съвременна ваксина – вкарване в човешкото тяло на антигени, идентични с опасните микроорганизми, причиняващи някоя болест, след което тялото изработва имунитет срещу тях и когато се срещне със същинската болест, се справя с нея по-лесно.

Днес ваксинирането на децата започва още след раждането им. Всяка детска консултация следи така наречения „имунизационен календар“ и благодарение на това, днес ние почти не знаем какво е дифтерит, коклюш, туберкулоза, тетанус или детски паралич.

Всичко дотук е прекрасно, но… НО! През последните десетилетия възниква така нареченото „антиваксърско движение“, което днес има милиони привърженици по цял свят, включително и в България. Според него, ваксините са по-опасни от самите болести, от които уж защитават, представляват вкарване на чужди за организма субстанции, имат неясно съдържание, създават се само с цел печалба и водят до тежки увреждания при децата. Милиони родители съзнателно отказват да ваксинират децата си, водени именно от този страх.

Покрай пандемията COVID-19 темата за ваксините отново стана свръх актуална,

разразиха се истински медийни войни по въпроса, включиха се експерти и контра-експерти, хората наистина се уплашиха.

Какво да кажем за… ваксините. Разсъждаваме по темата като обикновени хора, удавени в същото медийно море, които трябва да вземат решение за себе си и за семействата си.