Важна е не акцията, а реакцията

„Не е важно какво ти се случва, а как реагираш на това, което се случва.“ Сигурно сте чували тази мъдрост и тя ви е дразнила ужасно. Защото звучи претенциозно и прехвърля вината за всичко върху вас. Но е истина.

Американският писател Стивън Кови формулира един много прост принцип, който нарича „90/10“. И той гласи: „Ние нямаме абсолютно никакъв контрол над 10 процента от събитията в живота си.“ Тоест, съществуват величини извън самите нас, които оказват пряко въздействие върху живота и благополучието ни, а ние нямаме никакво въздействие върху тях. Например, закъснелият автобус. Или проливният дъжд. Или катастрофата на магистралата. Или блокиралият компютър в службата… И ние нямаме контрол над тях. Но… имаме контрол над това как да реагираме спрямо тях.

Правилна реакция най-вече вкъщи

Или пък всички онези неща, които вършат близките ни вкъщи, и направо ни вбесяват. Правилото „90/10“ е изключително полезно за взаимоотношенията ни. Защото не можем да изберем какво да се случи, но можем да изберем как да реагираме, какво да кажем и как да се държим след това.

Представете си, че една прекрасна сутрин просто не чувате алармата и се успивате. Не сте го направили нарочно, нямате контрол над себе си, докато спите дълбоко, нали така? Какво може да се случи оттук нататък? Вие избирате – дали да пренастроите светкавично утринната си рутина, като прескочите обичайни дейности и се държите нормално и мило с останалите вкъщи, или да изпаднете в паника, да започнете да крещите на всички защо не са ви събудили, да си разсипете кафето, да хукнете за работа нервни, да нарушите правилника и да си спечелите глоба, и накрая да се скарате с колегите.

Реакцията определя всичко

Да, може да звучи пресилено като сценарий за филм, но понякога нашето решение как да реагираме в стресова ситуация може да съсипе или оправи целия ни ден и дори повече. От нас зависи дали вечерта ще се посмеем на случката или ще си мълчим сърдити цяла седмица. Ние сме тези, които строят отношенията си; не бива да обвиняваме за провалите си лошото време, градския транспорт, телевизията, съседите, политиците или глобалното затопляне. Животът се случва, а ние реагираме. Правилно или не.