Кой е най-яркият спомен от детството ви? Чешмата с маркуча на село при баба? Или как гледате света отвисоко от врата на татко? Или играта със съседското куче? Или вкуса на някоя паста в кварталната сладкарница?…
Колко от играчките си помните? Една любима кукла… или влакче… или топка… А колко сте имали всъщност? Толкова, че когато сте пораснали, родителите ви са имали нужда от няколко големи кашона, за да ги изхвърлят.
Впечатления, а не играчки
Това, което паметта ни складира от детството, са не играчките, а преживяванията и впечатленията. Ние, обаче, затрупваме децата си с играчки, с надеждата те да им създадат впечатления и спомени. Приятели, роднини, лели, чичовци, баби, дядовци също носят играчки. Но детето ще запомни не голямата шарена топка, а как с татко са ритали тази топка в хола, между дивана и пианото, и са съборили купата с компота.
Може би, закупуването и връчването на играчка отнема по-малко време и затова го предпочитаме. А и детето се връща толкова щастливо след разорителен шопинг в Джъмбо! После сме разочаровани, че бързо се насища на скъпите играчки и изобщо не им обръща внимание. И не ни идва на ум, че щастието е дошло не от играчките, а от преживяването да обикаля с мама и татко между рафтове, пълни с вълшебства.
Когато се тръшка и реве да му купим нещо определено, ние оставаме с погрешното впечатление, че това „нещо“ ще го направи щастливо. Нищо подобно! Едно пищящо за играчка дете всъщност крещи: „Обърнете ми внимание! Занимавайте се с мен! Отделяйте ми време! Имам нужда от вас, не от парите ви!“
Създаването на впечатления
не е непременно скъпо и трудно начинание. Нужна е само вашата любов и изобретателност. Направете си тържествен поход до сладкарница в неделя. Планирайте го предварително, предвкусвайте преживяването, дълго си избирайте дрехи, играйте на гоненица дотам, шегувайте се със сервитьора, правете смешки с газираното питие, приберете за спомен шареното картонче със сметката… След една седмица вие ще забравите, но детето ви ще помни това преживяване, дори когато вас вече няма да ви има на този свят – „Помня като малък колко весело беше, когато с мама и татко ходехме на сладкарница в неделя… тя беше от другата страна на парка, с два големи храста отпред и розови покривки на масите… татко много смешно си издуваше бузите, пълни с фанта…“
Да, ако искате детето ви да има щастливи спомени, трупайте впечатления, а не играчки. Играчките ще бъдат изядени от мишките в някое мазе или гараж, но спомените ще останат завинаги.