Всяка цивилизация се гради не просто върху армии или технологии, а върху наративите за своя произход и ценности. Нашата стои върху Десетте думи – Божието свидетелство, откровение и Завет. Познаваме ги като Десетте заповеди или Божият закон. Изговорени са не от цар, нито от съвет на старейшини, а от самия Бог пред един народ, излязъл от робство. Или по-точно изведен и спасен от Него. Затова звучат не толкова като закон, а като брачен договор, който урежда отношенията между народа като съпруга и Бог като Съпруг. Затова договорът започва със: Аз съм Господ, твоят Бог, който те спасих… Ти ме познаваш, Аз те изведох от дома на робството. Аз и единствено Аз направих това. Затова да нямаш други богове (мъже), освен Мене! Това беше първата заповед.
А ето я и втората: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, твоят Бог, Бог ревнив, който наказва децата за вината на бащите до трето и четвърто поколение на ония, които Ме мразят, и показвам милост до хиляда поколения към ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди“ (Изход 20:4–6).
Казват, че втората заповед е най-трудната. В нея Господ се определя като ревнив. Това ни звучи съвсем разбираемо, като си представим семейство с верен съпруг и не дотам моногамна съпруга, както ще се окаже в семейния живот на Бога. Ако ме замениш с фалшификати (с богове-ментета, каквито са всички, освен Мене), Аз ще накажа синовете ти за твоите и грехове. И не само тях, но внуците ти и правнуците ти! Ето такава силна реакция на съпружеска ревност! И тя наистина поражда много въпроси: Какъв е тоя любящ Бог, който ще направи подобно нещо?
Коя заповед е главната?
Много любопитен факт е, че Мойсей особено се тревожи не за първата заповед, нито за четвъртата толкова много, колкото за втората: „И тъй, внимавайте добре на себе си, понеже в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, не видяхте никакъв образ“ (Второзаконие 4:15).
Мойсей се притеснява да не би поколението, което ще влезе в Обетованата земя, да забрави Завета с Бога. Затова той дръпва реч, където ги съветва да държат здраво в ума си и по никакъв начин да не остъпват от реалните събития, а именно, че когато Бог се е открил пред тях на Синай, са чули глас, но никакъв образ не са видели! Не са! Точка!
С други думи, Мойсей иска категорично да се знае, че зримото възприятие на Бога е невъзможно! Господ не може да бъде видян!
И ето защо. Цитатът е от споменатата реч:
“… да не би да се развратите и да си направите кумир – изображение на някой идол, образ на мъж или жена, образ на какъвто и да е добитък, що е на земята, образ на каквато и да е птица крилата, що хвърчи по небето, образ на каквото и да е пълзящо по земята, образ на каквато и да е риба, що е във водата под земята; и да не би, като подигнеш очи към небето и видиш слънцето, месечината и звездите, цялото небесно войнство, да се прелъстиш и да им се поклониш и да им служиш, които Господ, твоят Бог, е дал на всички народи под цялото небе;
а вас Господ взе и изведе из пещта на желязото, из Египет, за да Му бъдете Негов народ, наследие, както е днес… пазете се, да не би да забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и да си направите кумир – изображение на нещо, както ти е заповядал Господ, твоят Бог; защото Господ, твоят Бог, е огън пояждащ, Бог ревнив” (Второзаконие 4:16–24).
Проблемът е, че нашият ум не може да си представи нещо, което не сме видели. Затова човешкият опит е недостатъчен, за да видим Бога! Господ не се вписва в рамките на нашия опит, нито индивидуален, нито общочовешки. Не можем да си Го представим зрително, нито можем да направим някакъв свръхмощен математически модел, който да Го описва. Знаем само това, което Той ни е разкрил в откровение. Така че тази заповед е много по-голяма от идолопоклонството. Тя засяга корените, които водят към него.
Бог ревнив
Втората част на заповедта отново е визитна картичка на Бога. Там са ни и проблемите с Него! С ревността Му. Защото Бог е ревнив и наказва синовете за греховете на бащите до 3-то и 4-то поколение…
Каква е връзката между тези думи и първата част на заповедта – забраната да се изобразява Бога?
Да погледнем на ситуацията през опита на Мойсей. Малко по-късно Той ще поиска да види Божията слава. На това му казвам дръзко поведение. Но явно Бог сам го подтиква към това, защото му казва, че е придобил благоволение в Неговите очи. Това е еврейски идиом за признание в обич. Обикновено го казва момчето на момичето, когато му се обяснява в любов – „ти си придобила благоволение в моите очи“ означава „аз те обичам“.
Бог казва на Мойсей: Ти придоби благоволение в Моите очи. В превод: Аз те обикнах. И те зная по име. Е, това също е много изразителен език в онази култура, понеже описва голяма близост. И днес в бедуинската култура е така. Външен човек не може да знае името на жената. Знае го мъжът ѝ. И ако той ѝ каже: Обичам те! – това значи, че е разположен да изпълни всяко нейно желание.
И Мойсей реагира на Божията близост като човек на Изтока.
– Господи, Аз искам да видя Твоята слава!
Какво всъщност „вижда“ Мойсей?
Мойсей е бил в Божието присъствие при горящия храст, както и на Синай, но сега му се предоставя възможност да види нещо повече. Но как, нали сам обяснява, че Бог е незрим. Но явно нещо може да се види. Ето какво:
Господ му рече: Аз ще направя да мине пред тебе всичката Моя благост и ще провъзглася пред тебе името „Господ“; и ще бъда милостив към когото бъда милостив, и ще пожаля когото пожаля. И още каза: ти не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив. И рече Господ: ето място до Мене; застани на скалата; и когато минава славата Ми, Аз ще те туря в разцепа на скалата и ще те покрия с ръката Си, докато премина; и кога дигна ръката Си, ще Ме видиш изотзад; а лицето Ми няма да бъде видимо (Изход 33:19–23).
Какво всъщност вижда Мойсей? Библейският език е антропоморфен. „Ще видиш гърба Ми“ – казва Бог, за да изрази идеята, че само следите Му са достъпни. Затова Мойсей вижда някакъв „заден отблясък“ като отражение на Неговото присъствие, но не и лице. И все пак, това е достатъчно, за да бъде уверен в Божията благост и верност, но не толкова, че да отмени тайната и величието на Твореца.
72-буквеното име на Бога
„И Господ мина пред лицето му и прогласи:
Господ, Господ Бог, щедър и милостив, дълготърпелив, многомилостив и истинен, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак няма да обезвини виновния, въздавайки беззаконието на бащите върху децата и върху децата на децата до третото и четвъртото поколение. (Изход 34:6, 7).
Това е 72-буквеното име на Бога. Във втората заповед срещаме същото име, но в кратката редакция. Това име винаги се изговаря в деня на умилостивението – който символизира Съдния ден в богослужебната система на Израил. Тогава първосвещеникът влиза в Светая Светих да помаже с кръв Ковчега на завета. Там той изговаря точно това дълго име, а богомолците чуват гласа и го повтарят. Името не е магическа формула. То ни казва, че Бог е уникален. С уникален характер. И това присъствие и величие не може да бъде уловено от дърво, камък или рисунка. Неговото величие, слава и присъствие може само да бъде преживяно.
И ето го Неговият прекрасен характер – човеколюбов, многомилостив, дълготърпелив, щедър, истинен… О, ние наистина искаме с Него да живеем! Но какво да правим с това? – „…Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който наказвам беззаконието на бащите върху чадата…“
Нима любящият Бог ще накаже децата за виновните бащи? Няма как това да не ни смути…
Но всичко става ясно, когато разберем за трудностите, които идват с превода на глагола פָּקַד (paqad), който в оригиналния език е много по-богат и нюансиран от „наказвам“. Той може да се преведе като „посещавам“ и „обръщам внимание“, а също и като „разследвам“, „издирвам“ и „проверявам“. Тоест, Бог „посещава“ и „разследва“ последствията на греха в поколенията, а не механично „наказва“ невинни деца.
Това съвпада и с принципа на справедливост, развит по-късно от пророците. Бог ясно казва: „Синът няма да носи вината на бащата… душата, която съгрешава, тя ще умре“ (Езекиил 18). Това уточнява, че става дума за последици, а не за пряка вина.
Много хора си представят Бога, според себе си. Но втората заповед поставя един голям въпрос: Ако човек не иска да се променя, защо да вярва в Бога? Той ни приема каквито сме, но не и за да останем каквито сме. Прощава ни, но няма да си затвори очите за нашите грехове. Просто такъв е Неговият характер…
Заповедта в действие
Има една история, която идеално се връзва с втората заповед. Трима пленници на полето Дура не се покланят на златната статуя на цар Новуходоносор – който Даниил нарича цар на царете, както се нарича и сам Бог. Така че щом царят има съзнанието на божество, не можеш дълго да му лазиш по нервите. И тия тримата, ако не се поклонят, ще горят. Пещта се нагорещява още седем пъти, защото вече са ги докладвали услужливи сановници, че не са се проснали пред помпозната статия. Когато царят им дава втори шанс да поправят грешката си, те му казват, че грешка няма, нито ще водят преговори, та ако ще и да умрат: „Ако е така, нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме“ (Даниил 3:17, 18).
Ето това е свобода, която никой не може да ти отнеме. А самата история свършва с хепиенд и става изключително резонансна в онова време, като дава повод за нов имперски закон да се почита Живия Бог на смелите момчета.