Йоана е истинска принцеса. Красива, мила и пее като ангел, сякаш е излязла от филмите на Дисни. Тя е на 16, от Кюстендил и учи бизнес администрация в Икономиката. А последните новини около нея са второто място на детския Пирин фолк, което спечели, макар и на антибиотик. Пее в различни стилове, но песните за Бога са й най на сърце.
Всички сме музиканти
Ти си от музикална фамилия. Сигурно у вас става голям купон?
Йоана Иванова: Семейните събирания са едно от най-хубавите неща в моя живот. Прекарваме си много готино. Създаваме си щастливи спомени и отношения. Не само като роднини, но и като приятели. Тогава можем да си поговорим, да си попеем… А и да се видим, защото повечето от нас са вече в чужбина.
Всички сме музиканти. А не знам дали има някой, който да не пее, да не свири или въобще, да не прави нещо музикално. С две думи, има от кого да се уча. Най-много ми показва баща ми. Той не пропуска да ми каже, когато не правя нещо както трябва. И ако ме питаш, дали бих предпочела да не ме критикува, не бих го избрала. Той ми помага, иначе не би се получило така красиво.
Сценична треска
Спечели второ място на Пирин фолк (детското издание). Наистина ли имаш сценична треска?
Йоана Иванова: Първо си помислих: аз тая треска вече съм я надживяла. Излизам, пея и каквото стане. Обаче… Като видях голямата сцена на репетицията и всички места в залата, си казах: Е, колко да съм я преживяла?
Освен това бях болна, на антибиотици с бронхит. Едва дишах. И така, с болното гърло и магарешката кашлица – отпред! Единственото, което ми беше в главата: Дано да не се закашлям! Това беше една от най-трудните ми сценични изяви. Но публиката реагира прекрасно. Не очаквах, защото не съм от техния град, не са ме виждали преди. И затова като избухнаха аплодисментите, не знаех къде съм, нито какво да кажа. Първото нещо, което си помислих, беше: „Благодаря ти, Боже!“ А после получих и втора награда.
Ще участваш ли в някой от известните музикални формати?
Йоана Иванова: С мама и тате го обсъждахме. И честно, на мен ми се иска. Но не толкова силно, колкото да прославям Бога. Защото знам, че това е индустрия. Влезеш ли, не се измъкваш лесно. Докато при хвалението за Бога нещата са различни. И мога да кажа, че слизам от сцената с много по-голямо удовлетворение от това, с което съм се качила. Истинска Божествена магия!
Никой като теб
С баща ти сте написали текста на любимата ми песен „Нане каске“ (Никой като Теб). Как стана?
Йоана Иванова: Аз съм много чувствителен и емоционален човек, което си има своите позитиви и негативи. Текстовете на песните, които пея за Бога, са свързани с неща от моя живот – мои лични мотиви и преживявания.
Специално за тази песен имаше едни момент, когато бях разочарована от близки приятели, на които разчитах много. И на ум не ми е идвало, че могат да постъпят зле с мен и да ме наранят. Но това се случи. И тогава си говорихме с баща ми. Аз го попитах: Защо животът е несправедлив? Защо така се случва? И той започна да ми говори, че хората са различни и не всеки е добре настроен към мен. Разказа ми неща от своя живот. Помогна ми да видя, че имаме такъв Бог, Който може по Своя си начин да ме обича, да плаче за мен, да Го боли за мен. И да се грижи за мен така, както аз самата не бих могла да се грижа за себе си. И стигнахме до извода, че никой не ни обича като Исус, който плаче за нас и ни чака!