За Блудника – теле, за Праведника – трънки

Да се сърдим ли на Бога?

Бащата готви царско посрещане на Блудника. Сякаш е извършил нещо похвално, а не се връща гол като пушка! Как ще реагира на тази лудост тихият, работлив и благочестив брат?

Сцена: Праведник и парти – никога заедно!

Его го и него! Минава по тесните градски улички, край къщите с размери на гараж. Вярно, тяхната е голяма – значи, гараж за 2 коли. Тъпаните се чуват надалеч. Яко, някъде има парти! Синът наближава къщата и шумът става все по-силен. Еха, партито е у дома! Купон и млад човек – какво да очакваме? Веднага да скочи на дансинга! Но не! Вместо това, баткото се обръща към едно от момчетията, които денсът на двора и започва собствено разследване на случая.

Културни настройки: Жив и здрав или шалом?

Сега е време за парти, а после ще има малка семейна дискусия, където доброто момче ще представи своята гледна точка: Безделникът трябва да бъде изритан, докато не плати за безумието си и не върне парите! Това е справедливо, нали?
Но всичко се обърква, ако бащата приема непокорния син без гняв, без упреци и дори без обяснения: Какво направи с парите? Очевидно идеята за разплата не стои на дневен ред.

Теология в метафори: Счетоводството на добросъвестния

Изгубеният Праведник е прав за себе си. Той не просто търси справедливост и според логиката на живота, има право! Наследството е негово. А да ви питам, откъде е бюджетът за ентъртеймънта? Угоеното теле е от неговото стадо. И това не е повод за радост, но е щета. Той плаща от джоба си за празника на брат си – костюм, обувки, бижута и доверие на кредит. Обаче това не е неговото парти. Иначе е скромен – и едно яре ще му стигне, за да се повесели с приятели. Но няма кой да му го даде.

По принцип Праведника е много културен човек! Какво не е наред с него?
Може би това, че е прекален светец.

Апликация: Грехът на светията

Обикновено Праведника е в отбора на прецаканите тарикати. И нашият брат не е изключение. Защото макар че е син, се брои за роб. Притежава всичко, но е живял без свобода. И с онази тъмна завист на големите деца, които постоянно скачат летвата на родителските очаквания, докато малките им братя си правят, каквото си искат. Те са тихи, възпитани и изпълнителни, но вероятно съжаляват, че нямат куража да направят като разглезените бунтари. Да заминат далече, да опукат една камара пари и да си гледат кефа, без да мислят за бизнес и отговорности. Докато рине тор и жъне овес, доброто момче си мечтае за живота на лошото момче.

Защо ни дразнят хората, които не живеят по правилата? Сякаш точно те са ни изяли десерта. И най-вбесяващото е, че накрая най-вероятно ще седят по-близо до Бога на трапезата с угоеното теле, а ние може да нервничим отвън и да разпитваме хлапетата на двора за кого бие тъпана. Ето това е благодатта – може да вкара светията в грях!

Следва продължение.

Copy link
Powered by Social Snap