За равноправието и мъжките спортове

Олимпийските игри в Токио ни донесоха много радост, но и дадоха повод за създаването на рекорден брой вицове. Например, „Вече изразът „биеш се като момиче“ се изпълни с ново съдържание.“ Или: „Вече българският мъж иска от жена си да му донесе не само ракийката и салатката, но и олимпийски медал.“ И така нататък.

Равноправие, но само в мъжките спортове

Успехите на нашите момичета в такива „мъжки“ спортове като борба, бокс, карате, стрелба (не пренебрегваме, разбира се, огромния успех на прекрасните ни гимнастички) дава повод за размисъл. Къде са мъжете? Защо те не записаха подобни успехи? Просто липса на добри треньори и екипи, или липса на амбиция и хъс за победа? Жените по-амбициозният пол ли са? И какъв е този стремеж към превземане на мъжките спортове?

Без да правим каквито и да било спортни анализи, си зададохме чисто „женски“ въпроси за амбицията, упоритостта и равноправието. Сякаш „новият тренд“ в обществото става все по-видим. Феминизмът победи на много неочаквани нива и по много неочаквани начини, и сякаш на моменти по парадоксален начин работи в полза на мъжете. Превземайки мъжки територии, жените се лишават от подкрепа и опора. Освобождават мъжете от вековните им задължения, нагърбват се с тях и понасят двоен товар. И когато той стане непосилен, се оглеждат за „силни мъже“, които май са се превърнали в „дефицитна стока“.

Равноправни и силни

„Силен“ не означава груб, безмилостен и безчувствен. А отговорен, издържлив, упорит, последователен и жертвоготовен – все черти, които стоят еднакво благородно и красиво и на мъже, и на жени. Феминизмът се бори за равноправие, а не за размяна на местата на силния и слабия пол. Това, че жените стават добри в бокса, не означава, че мъжете трябва да станат добри в художествената гимнастика.

Такива летни мисли разменяме в студиото на „Какво да кажем за…“. Какво да кажем за… равноправието и мъжките спортове?

Copy link
Powered by Social Snap