Какво означава да бъдеш „толерантен“? Или „нетолерантен“? И хубаво ли е да бъдеш толерантен? В какво се изразява толерантността? Доста „бодливи“ въпроси в последните години.
Особено много страсти се разгоряха покрай
новите стандарти за толерантност,
възприети в Европа и Америка – толерантността вече не е синоним на търпимост, но включва и приемане, одобрение и подкрепа. Това стресна „умерено толерантните“ българи с традиционни схващания. „Да, мога да приема, че някой вярва в плоската земя и съм толерантен. Нека си вярва, не ми пречи. Но това не означава, че ще се съглася схващанията му да бъдат преподавани в училище наравно с класическата физика, за да не се чувства дискриминиран.“ Горе-долу така звучи обобщено позицията на средностатистическия българин. Разбира се, има и по-крайни привърженици на идеята за насилствено лечение на плоскоземците, но слава Богу, те са малцинство.
Още по-заплетено става на територията на религията. Защото религията касае не само този, но и вечния живот. И всяка твърди, че проповядва единствения път към вечността. Ясно е, че не може всички да са прави. В какво се изразява толерантността? В това, да призная правото и на останалите да проповядват своите учения. Но не и да ги подкрепям, и да се съгласявам с тях. Но през последните години сме свидетели на странен феномен –
толерантност се очаква само от… християните.
Някак по презумпция се приема, че към всички останали трябва да се проявява толерантност. Откритото афиширане на християнски убеждения и привързаност към християнската морална рамка се счита за агресия, нетолерантност към останалите или най-малкото, проява на лош вкус.
Да не говорим за още по-деликатната територия на сексуалната ориентация и цвета на кожата. В стремежа си да бъде толерантно обществото стигна до уродлива нетолерантност. Ярък пример за това е филмовата академия „Оскар“. Няколко години вече наградите се дават „политически коректно“, като последният критерий, който се взема под внимание, е качеството на филма.
Изобщо, сякаш сами се оплитаме в собствените си мрежи и не знаем как да ги разплетем. Какво да кажем за… толерантността.