Добрите момичета избират лоши момчета“. Звучи като филмова реплика, но е реална житейска истина, потвърдена от психологията. „Неустоимостта“ на лошите момчета е силно подхранвана, дори митологизирана от Холивуд и цялата кино индустрия. „Лошите“ често се играят от най-красивите, най-харизматичните актьори и тяхната „лошотия“ в края на филма се оказва замаскирана доброта.
Животът не е холивудска драма, но въпреки това потвърждава истинността на този мит.
Често добри, сериозни, честни, всеотдайни и силно обичащи мъже „губят битката“ с интересните, скандалните, буйните и агресивните.
И често при психотерапевтите се оказват опустошени жени, търсещи възстановяване от любов с „интересен“ мъж. „Аз имах много добър приятел, много ме обичаше, много се грижеше за мен, нашите много го харесваха, но ми беше скучно, нямаше тръпка; ужасявах се от мисълта до края на живота си да живея в такава безмерна и предсказуема скука. Тогава се появи ТОЙ. От самото начало ме грабна, отвя ме, разклати земята под мен, с него се почувствах жива и истинска. Да, беше непредсказуем, държеше ме в постоянно напрежение, дори ме плашеше понякога, но беше като наркотик.“ Горе-долу така звучат романтичните изповеди на такива жени върху кушетката на терапевта. Разбира се, безбройните филмови истории винаги насочват лъча на симпатията изцяло към „интересния“, а не към „нормалния“ мъж. И неговата победа за сърцето на момичето обикновено е хепиендът на филма.
Парадоксът е, че след като преминат през терапия и разберат грешката си, такива жени
по правило се хвърлят в обятията на също точно толкова интересен и труден мъж.
Защо се получава така? Специалистите твърдят, че това е в резултат на някакви дълбоко заровени травми свързани с познатото и непознатото, с бягането от познатото и така нататък. Другият парадокс е, че при мъжете ситуацията е абсолютно същата, макар и огледална – красивите, скандални, вълнуващи и опасни жени винаги печелят битката срещу сериозните, грижовните и всеотдайните. И се получава едно тъжно непресекващо разминаване във времето и пространството на хора, които биха създали много щастливи семейства, но не успяват, защото изразходват всичките си ресурси по „интересни“ партньори.
Може би, причината е в медийния шум, който заглушава гласа на разума? Може би, гледаме твърде много „инстаграмски“ снимки на „интересни“ мъже и жени, и инвестираме твърде много време в празни мечти?