Кой да свърши цялата женска работа? – две сестри и тяхната малка война в кухнята! Марта е окупирала печката и готви, та пушек се вдига. А Мария е в хола барабар с 13 мъже. Седнала като препарирана в краката на Исус, зяпнала Го в устата и даже не вижда колко скандално е всичко това. Още повече, че никой няма да й прости миналото. Вярно е, че се кротна. Ама хората няма да забравят какви ги вършеше с чуждите мъже. Та сега вместо да пази благоприличие и да готви вечеря, тя… Вижте я само къде се е наместила!
Все пак някой трябва да сготви вечерята!
Всяка жена под пара се сърди, че не й четат мислите! „Абе тая Мария не се ли сеща, че женската работа не се върши сама.“ Как се прави банкет за 16 души, и то предимно мъже в онези времена! Няма модерни кухни, нито умни печки, кухненски роботи и полуфабрикати. Съчувствайте на домакинята! Тя ври заедно с манджата. Когато трябва да се свършат много неща, ако някой блее наоколо, определено ще пострада… от мен. И от Марта!
Ядосаната готвачка иска да занимава целия свят със своя проблем: „Господи, не ти ли пука? Можеше да забележиш, че се трепя сама и да пратиш мързеливата ми сестра в кухнята!“ Да, не изглежда справедливо. Мария да слуша невероятни проповеди, а Марта да приготвя банкет.
Да Го нахраня или да чуя какво говори
Срамота! Да ти дойдат гости, а ти да ги държиш гладни. Марта е типична жена! Грижовна, гостоприемна и открита. Твърде директна и не особено изискана. Голяма домакиня. Върти женската работа на висока скорост и бързи обороти. Но духовните сред нас са малко презрителни с нея: „Тая се прави на мастър шеф и иска да се докара пред гостите с 5-степенно меню. А ето, манджата й загаря“.
Мария? Вече сме й сложили ореол. Сега чете Библията и не скита по чужди кревати.
Тя е като бито коте. По-нежна, по-крехка. Само че, когато трябва да се свърши някоя женска работа, изглежда безполезна. Може би битовизмите за нея са избледнели. Все пак живее втори живот. Преди е била лесно употребявана, а сега е още по-лесно пропъждана. Репутацията й е провалена. И, наистина, разбирам защо се е привързала към Исус. Тя е приета. Седи в компанията на мъже, които не злоупотребяват с нея. Първа разпознава кой е Той и какво Го очаква! Обича Го дори повече отколкото Го обичат учениците. Готова е дори да умре за Него!
И така, етикетите са поставени: Марта е плътската, а Мария е духовната.
Всъщност ако Марта беше като Мария, духовните щяха да умрат от глад. Ние ги разделяме и оценяваме – тази – става, а другата – не! Но Исус не го прави. Той приема и двете сестри, цени тяхната индивидуалност и разбира, че всяка Го обича по свой начин. Мария Го помазва, а Марта пък иска да Го нахрани.
Няма нужда от подвизи в кухнята
Проблемът на Марта е, че усложнява менюто. Тя иска да посрещне гостите от цялото си сърце. Хвърля се, шета… Планира да остави невероятни впечатления от една незабравима вечер с чудесна храна. Но накрая от гостоприемна и сърцата жена се превръща в недоволна лелка, която злобее и се кара с Исус! Присъствали сте на семеен скандал в чужда къща и знаете колко е неловко! Без да иска, Марта разваля вечерта на всички. Да правиш нещо с нерви, ограбва не само твоето удоволствие, но и на този, за когото го правиш! Мария е засрамена и гостите са като в небрано лозе. Но най-вече Исус трябва да се чувства виновен, че женската работа на Марта няма край!
Жената не е създадена за женската работа
Исус е толкава мил: „Марте, Марте! Изпускаш най-важното. Недей! Няма нужда от подвизи в кухнята! Достатъчно е да хапнем по един сандвич“. Това не е просто съвет, но стратегия за живота! Опростявайте нещата. Защото „едно е потребно“. Всичко трябва да бъде простичко и да носи радост. И ако останем в кухнята, може да добавим още нещо: Никой не е роден, за да свърши цялата женска (мъжка) работа на света. Има и по-важни неща!
Марте, Марте, не давай всичко от себе си на „манджите“! „Мария избра добрата част и никой няма да й я вземе!“