Огледало за родители

Огледало за родители е крос-медия проект на радио 3:16 и HOPE Channel Bulgaria. В главната роля е ангажирана Надежда Михайлова. Като родител със стаж и треньор с опит, тя вярва, че креативността е заложена във всеки родител, но задължително трябва да се развива. Доверява се на два мощни инструмента – да слуша и да пита.

Гостите в студиото също са родители и коментират истински ситуации, в които бързо може да се разпознаете. Знакови преживявания и култови реплики се чуват и във VохPор-а. Освен това на въоръжение се предлагат и лесни за употреба профи-практики, които бързо слагат в ред емоциите и отношенията. А в началото и края на всеки епизод актрисата Мая Бежанска ни усмихва с малки весели истории, събрани специално за проекта.

Предаването се базира на международната програма – Родителят като коуч.
Гледайте и си водете бележки!

1. Приказка без край – в страната на родителските страхове
Интервю със страха

Ако сте родители, сигурно сте разбрали, че преди това сте били много по-безстрашни. А с появата на детето, сте познали страха. И то, в най-разнообразни разновидности:
Да не падне.
Да не настине.
Дали се чувства добре?
Разбирам ли го?
Какви са дарбите му и как му помагам да ги развива?
Учи ли се добре?
Какъв човек ще стане?
Дали ако не го поправя сега, ще стане фатално за него в бъдеще?

Теди ни разказва случка, когато е режисирала песничката „Зайченцето бяло“ и няколко дечица си ѝ доверили, че са били като уплашеното зайче в гората. Но това е ползата да говориш за страха. Разомагьосваш го и той престава да бъде страшен.

Гери съчувства на мъниците, които нон-стоп получават напътствия: Не стъпвай там, ще се изцапаш! Не се качвай, ще паднеш! Не ходи в тревата, има кърлежи! Какво да прави това дете? Опасностите го дебнат отвсякъде… Някои родители наистина нямат задръжки в страха!

Надежда ни развежда из координатната система на страховете и ни запознава с различните квадранти на безопасността – физическа, емоционална, творческа и социална. Тя твърди, че да избегнете да възпитавате чрез страх, първо трябва да помогнете на себе си. Логично е, нали? Ако вие се боите, как ще помогнете на детето да не се страхува?

Експертът от упор:
Зъъъннн!
Страхът е тук, за да бъде интервюиран.
1. От какво искаш да ни предпазиш – детето и мен?
2. И какво мога да направя сега, за да подкрепя детето си, а не да го блокирам с моите страхове?

2. Глезене ли са прегръдките?

В този епизод настроението е празнично и забавно. Елена ни разказва за тяхната традиционна коледна караница. По гръцки! Темата не търпи компромис: Какъв цвят да са лампичките? Накрая някой рита елхата, друг дърпа лампичките и се нацупва. Повече никога няма да украсяваме елха! Следобед настъпва примирие. Правим обща прегръдка и тя ни връща коледното настроение. И това се повтаря всяка година. Вече си знаем репертоара.

Елена има първолак и прегръдките с него започват да се изместват към приятелски ритници.
Иван се радва, че Мими Джи е неизменен фен на прегръдката, макар да е вече голяма – студентка в чужбина. Ачо пък, когато става тийнейджър, въвежда дистанция спрямо нежностите. Санкциите още не са отменени.

Надето ни въвежда в типична ситуация, в която прегръдката дава неочаквано предимство.
Но пък точно тогава не се сещаме да я ползваме.
Детето е направило беля и родителят в стойка делва си казва:
Сега ми падна да те възпитавам!

Иван уточнява: Ако детето е направило грешка и изпитва вина, много по-лесно ще те чуе, ако първо се почувства разбрано и прието. Важи и за нас. Когато сгрешим, по-бързо ще се коригираме, ако си простим и подходим със съчувствие, отколкото със самообвинения.

На теория е лесно. Но в живия живот кръвта ти се качва в главата и си готов да разпарчетосаш виновника. Затова бъди емоционално интелигентен и се запитай:
Защо? Какво искам да постигна?

Експертът от упор:
Идеята да бъдем перфектни родители, на практика не работи добре.
Тя ни навива да ползваме всяка ситуация, за да поправим детето.
Но таймингът на емоцията не бива да съвпада с времето за възпитание!
Затова…
Прегърни детето, преди да му се скараш!

3. Вместо „И да внимаваш“ и „Не така“

Всички познаваме онези тихи плашещи моменти, когато децата свършват някоя беля. Или просто нещо нетипично. Като Емчо, който е решил да си изпере чорапките в тоалетната чиния. Но косите ни настръхват, когато става въпрос за екстремни действия, като покатерване на дърво или пресичане на улица. Кои въпроси можеш да зададеш на детето, преди опасността или когато вече е нагазило в нея?

Гери има доблестта да признае как стоят нещата в повечето семейства: Майката учи детето на предпазливост, а таткото – на смелост. И разбира се, благодарение на бащите децата имат истински забавления.

Казваме на детето: Не пипай тук!
Не отваряй това чекмедже!
Не се тръшкай!
А какво да прави?
Забравили сме да му дадем алтернатива!

Иван обсъжда тийн-трендовете, като ни напомня, че порасналото дете в тази възраст вижда по-голяма заплаха в родителя, отколкото в опасността, от която той иска да го предпази.

Експертът от упор
Надя ни убеждава експериментално в нулевата сила на думата Не!
Представете си, че на дланта си имате една червена точка…

4. Как да се справим със силните емоции на детето?
Как се обезвреждат малки емоционални бомбички?

Надя: Понякога децата са като разклатени бутилки с газирана напитка. Ако развъртиш капачката, ще те оплиска. И не може да очакваме, че емоцията ще прекипи на момента.

Мари предупреждава за опасностите от родителската емпатия. Когато прекалено съчувстваш на детето, ще се пуснеш на неговата емоционална пързалка.

Често детето вика, ние го надвикваме.
Но родителят може да нажежи емоцията или да я обере.
Лимбичната система се влияе от тона гласа: ако го понижим, ефектът ни е гарантиран.

Не прекъсвайте негативните емоции, нито се опитвайте да ги минимизирате:
Спри да плачеш, какво толкова!
Подобно поведение прави децата неспособни да разбират своите и чуждите емоции.

Експертът от упор
Експертът цитира експерт:
Децата не са лоши, просто искат повече навън!
А в критична ситуация, ползвайте V A K O G!

5. Когато децата ни манипулират
Малки артисти и големи аматьори

В този епизод ще видите реална коучинг сесия.
Ели споделя проблема от първа ръка. Синът ѝ Никола – току-що напъпил в първи клас, е страшно унил, че няма приятели. Чудесно актьорско превъплъщение. Мама му се връзва! И търси сметка на госпожата: Защо никой не си играе с моето дете!

Разбира се, в случая Никола е подготвил културно представление за избрана публика. Но всички сме виждали чалга-изпълнения, като тръшкане в мола, кански рев и плонж на земята с ритане.

Надето ни отваря очите за казуса: „Малък, сладък и ме върти на пръст“. Как да разберем, че детето ни „обработва“? Как да разграничим манипулацията от истинската реакция? Какво да правим, за да победим изпечения манипулатор?

Експертът от упор:

Манипулацията е нелегално минаване на родителската граница. Вашата стратегия:
1. Заловете извършителя навреме.
2. Играйте отборно – мама, тати, баба, дядо и госпожата. В противен случай нямате никакъв шанс!
3. Преследвайте глобалното решение.

6. Зелените навици

За Никола е мъчение да се приготвя сутрин за детска градина на скорост. Той предлага на Мари да си купят часовник, който върви по-бавно.

Вико е голям мераклия за неща, които не са му работа. За останалите няма чак такова желание.

За „кожата“ на един навик Теди я избива от упорство до инат: Научих децата да си мият зъбите, като направих показно от 16 995 пъти върху себе си. И още толкова върху тях.

Мари провокира любопитство на отворена врата: Ако искаш детето да си мие зъбките, позволи му да наднича, когато ти го правиш.

Надето се прицелва в същината: Навикът се изгражда чрез повтаряемост. Малко и лесно – става природа.

Иван напомня, че строежът на навици си има алгоритъм, но не трябва да се забравя наградата: За да бъде утвърден един навик, той трябва да завърши с удовлетворение.

Експертът от упор:
Зеленият навик е нещо базово и свежо. Той прави живота по-лесен в бъдеще. Но ако е пропуснат момента, не е драма. Въпросът е как се усвоява един навик:  чрез лекота, забавление и игра или чрез мрънкане, повтаряне и натиск?

Защото изискване на модерния живот е да имаш навика да си създаваш нови навици!

7. Да дисциплинираш или не? –
Хамлет за родители!

Модерните родители не обичат дисциплината.
Защо? Много просто. Когато наказват, те се чувстват лоши!

Надя си търси оправдание като човек, който обича творческия хаос повече от стерилния ред: Дисциплинирането е свързано с наказанието и болката, която причиняваш и която изпитваш, за това, че си я причинил на детето.

Гери – като майка на две буйни момчета – се чуди как да наложи правила, без да пострада връзката ѝ с децата.

За Иван предизвикателствата са свързани с емоционалната реакция: Виждаш лошо поведение в детето и избухваш. Но това намалява ефекта на дисциплината. Защото детето приема изблика като война, а не като подкрепа. То започва да се окопава, да се крие или да се бунтува. Затова възпитанието чрез последици е най-добро.
Но и този метод има слаба страна: Наказанието компенсира чувството за вина.
Казвах на Ачо: Няма да те накажа сега. Живей с вината!
И той започва да ме натиска: По-добре ме накажи!

Ако наказанията се увеличават, те спират да работят.
Детето чака санкциите и е решило героично да ги изтърпи. Родителят остава с вързани ръце.

Гери познава тази тенденция и е открила, че изолацията също върши работа. Детето да остане само, за да помисли върху постъпката си. Разбира се, времетраенето на наложеното усамотение зависи от възрастта на „заточеника“.

Експертът от упор:

Повтаряемостта носи голяма досада на децата. Но креативността и поощренията в дисциплината са много полезни. Те работят за бъдещето. Защото, когато трябва да създава нови навици – абсолютно задължително умение за живота – порасналото дете няма да го прави със съпротива. А все още ще има желание…
Това е част от капитала на детството.

8. Смислен разговор

Примерен разговор на големия с малкия човек.
– Как беше днес?
– Добре.
– Чудесно.
И всеки се оттегля в своя виртуален свят.
Въпросът е: За кого е смислен разговорът? За мен или за детето? Или за всички?

Ели е омъжена за грък, но това не улеснява нещата нито с него, нито с тяхното дете: Моите мъже искат пространство и се налага аз да провокирам разговора. С гръцката рода нещата стоят по друг начин. Там по-скоро искаш да се спасиш от многото приказки.

Иван пък има приказливи деца: У дома инициатори за разговорите обикновено са били децата. Но ако сме заети с нещо важно, ни се иска да претупаме приказките. От друга страна, ако всичко си върви, разговорите стават излишни. А се активираме, когато нещо не е наред. Това е сериозен проблем.

Надя като всеки родител е изпитала на свой гръб, че битовизмите изсмукват енергията, но ако говориш за ценни неща, се чувстваш фреш като след душ.

Експертът от упор

За да се получи смислен разговор, трябва да сме:
– позитивни;
– в контрол;
– конкретни;
– екологични.

9. Учене чрез игра

Този епизод е претъпкан с експертно мнение от двойна перспектива. Нашият водещ специалист Надежда Михайлова тренира и като майка на 4 хлапета. Иван Мирчев има стаж като родител на 2 деца, прави обучения и е обучаван от съпруга, която е учител. А чаровната Мари, която всеки момент щеше да роди дъщеричка, вече има 6-годишен син. И освен това е основател на детска градина „Цветна надежда“, където се опитват да предават всяко знание чрез игра.

Мари напомня, че преходът от семейната среда към детската градина е тежък за детето, което трябва да се отдели от дома и драматичен за родителите, които трябва да поверят рожбата си в чужди ръце. Затова в Цветна надежда имат практика за адаптация. И естествено, тя отново преминава през игра.

Надето е открила ученическа технология за запомняне на дълги стихотворения – чрез комикси.

Теди, по професия учител, твърди, че писането на домашни с 4 собствени деца е процес. Най-вече процес на себепознание за родителя. В схема 2 на 2 нейните рожбички ѝ показват: първо, че се справя страхотно. И второ, че се справя катастрофално.

Иван тегли чергата към своята област на фирмени обучения, като споменава „геймификацията“ – мощен ресурс в съвременния бизнес за избягване на досадата и отключване на въображението. Естествено, образованието поизостава, като пренебрегва ученето чрез игра.

Цвети си играе с пластелин и нейните фигурки оживяват с насърченията и се смачкват с критиката.

Експертът от упор:
Често сме в ролята на тези, които слагат рамки, коригират, санкционират и критикуват.
Мислим си, че всяко нещо, което не се прави по нашия начин, трябва да се поправи.
А децата просто имат нужда да бъдат вдъхновявани!

10. Семейството – ние или аз, ти, той или тя

Каква е вашата конфигурация у дома – всички заедно или всеки в своя ъгъл?
А може би още търсите баланса?

Надето прави житейска апликация на импулса за групиране:
Ние се обединяваме най-бързо в моменти на беда и в моменти на беля!

Ели се блъска над въпросите: Кое е нашето? Как да го случим?
И въобще, кой е механизмът, по който семейството се  въвлича в кауза?
Защото иска да бъдат полезни, но и да научи детето на екипност:
Големият урок е, че сам стигаш по-бързо, но със съмишленици – по-далече.

Експертът от упор:
Въпросът за смисъла идва отвътре и ни тегли към нашия дизайн: щастливи сме, когато правим добро.
Границите ни се разширяват.
Ние не сме сами!

Copy link
Powered by Social Snap