Интервю с Любка Златева
Деветдесетте! Комунизмът пада и бившите соц-страни се отварят за евангелието. В България идва евангелизатор от Америка. Първият! Марк Финли говори в Москва, Робърт Уегли – в Казанлък.
Първата евангелизация
В България не бяхме виждали жив американец. И той сам се чуди защо не е в София, нито в Пловдив или Варна, а някъде там… в един градец на Розовата долина. Но ръководството на църквата решава, че с това неизвестно начинание – евангелизацията – само Злати Златев може да се справи. Затова Робърт Уегли пристига в Казанлък.
Злати е организатор с дарба, но предизвикателствата са огромни. Уегли иска афиши, а печатницата се държи от комунистите. Довчера там са печатили Работническо дело и Отечествен фронт, а сега афиши за Бог и Библията. Лесно ли се е да навиеш комунист да го направи! Американецът пък е сърди, че афишите не са цветни. Простено му е. От друг свят идва човекът и не знае къде е попаднал.
Квартирата му е на 11 етаж. Има режим на тока и водата. И Злати пъхти по стълбите с две кофи вода, че говорителят все пак трябва де окъпе. Изобщо смях и стрес.
Като Ноевия ковчег
Идва ред да се намери подходяща зала. И тук става нещо странно. Понеже градът не е голям и църковното членство е малко, очаква се да дойдат 50, 60 човека. Клуб или дори ресторант ще свърши работа. Но вратите на всички места хлопват една по една. Остава само една възможност – да се наеме Културния дом и неговата зала с 500 места плюс още 200 в ложите. Но това е безумие. Злати си представя как идва американецът да говори, а насреща едва се събират 50 души барабар с църковното членство.
Злати не може да разбере какво се случва: Защо всички врати се затварят, а тук се отваря. После става ясно. Друго време е дошло и още никой не е виждал на живо Божиите чудеса.
В уречения ден Злати и старейшината посрещат гостите. Един час преди събитието хората започват да идват по един, по двама, по един , по двама… И влизат, както в Ноевия ковчег.
И когато първата вечер евангелизаторът пуска анкета, 500 души искат да се кръстят. После се пресяват. Постепенно църквата расте и става втората по членство в България.
Строеж на църква
Хората се събират, залата се пълни. И вече се планира да се построи църква.
Злати ходи в общината, заедно с колега от църква, но могат да им дадат парцели към гробищата. Докато един ден шефката на СДС му подсказва, че общината има чудесна къща в сърцето на града, наследена от две сестри. При това е паметник на културата. Злати намира архитект, тапицер и всичко.
И вече се стига до строителната фирма. А там нова беля. Злати отива на семинар в Прага, а строителите се юрват на друг обект. Сроковете се скъсяват, а американецът ще отреже парите, ако нещо се издъни. В крайна сметка работниците монтират прожектори и работят денонощно. Завършват работата в срок, получават премии и идват на откриването на църквата. Всички са доволни. Само Любка се сдобива с диабет.
Голямото кръщение
Идва и голямото кръщение: 50 души сключват завет с Бога. В Казанлък има подходящ училищен басейн, нает за целта. Хората не са виждали кръщение и интересът е голям. И понеже са афишира, комунистите се организират и пращат ХЕИ да затвори басейна под претекст, че има зараза. Всичко ще се осуети, но Любка действа. Звъни на Агоп Тахмисян – по това време председател на адвентната църква – да потърси съдействие от Комитета по вероизповеданията. Политиката се включва в играта и от София звънят в Казанлък с нареждане да отворят басейна. Робърт Уегли кръщава и целият град идва да види това. Хората вкусват Божиите чудеса.
Да загубиш половинката си
Злати си отива внезапно.
– Животът ми свърши. Няма за кого да сготвиш. Няма с кого да си продумаш. Отварям гардероба, гледам костюмите. Искам да ги подаря, но не мога. Все едно него го изхвърлям. Библията му стоя отворена там, където е проповядвал за последно.
Депресирах се. Спрях да се храня.
И сега, как Бог ме извади от това?
Една нощ в съзнанието си чувам глас: Спри да се съжаляваш и направи добро на някого. Задремала съм. После пак: Спри да се съжаляваш…
Сутринта отидох на пазара да си купя два домата и гледам едно деденце. Колите фучат и не може да пресече. Спуснах се, спрях колите и бавничко го преведох.
И оздравях. Бог искаше да ми каже: Ако Аз съм решил до тук, значи до тук. И реших, че ще продължа делото на Злати и на баща ми. Това ме подкрепи. Но то подкрепи и децата.