предавания

Отглеждане на бебе = стрес

Кой е най-лесният начин за гледане бебе? На снимка, естествено. Всяко гледане на живо бебе е сериозно изпитание. Дори да сте само бавачка за два часа или щастлива баба. А когато сте родители на новото човече, отговорността и стресът са огромни. Не случайно, дори семейства се разпадат, неподготвени и неиздържали на стреса, който дългоочакваният наследник е донесъл вкъщи. В по-малко драматичните варианти стигат до психолози, успокоителни и мрачни предчувствия за бъдещето – както на детето, така и своето собствено.

Казват, че ако не спи повече от 48 часа, човек започва да халюцинира и може да настъпят сериозни смущения в мозъчнта дейност. А когато спиш на пресекулки от половин или един час и почваш да бъркаш деня и нощта, крачката до сериозните мозъчни смущения е много малка. 

Щастливи са онези родители, които разполагат с щедри и енергични баби, или със средства за наемане на постоянна детегледачка. Всички около тях им завиждат. Какво да правим, обаче, когато не сме имали този късмет? 

Отглеждането на бебе – прекрасно нещо

Всъщност, “оцеляването” в този период е въпрос на избор, нищо друго. Просто трябва да избереш да се съхраниш. Звучи като от напудрена книжка “Как да бъда идеален родител”, но е самата истина. Нужно е само преподреждане на приоритетите и доброволен, съзнателен отказ от неща, които до този момент сме смятали за “жизнено необходими”. За да може периодът на порастването на бебето да бъде не просто “преминат”, но и да остане като най-хубавия, най-сладкия период от живота ни. 

Например, да се примирим с рахвърляната къща. Или да се научим да спим в необичайно време. Или да приземим амбициите и целите си. Или като главнокомандващи военна операция да разпределяме задълженията вкъщи. Или да релаксираме с любими занимания, всеки път, когато имаме възмжност, без да се поддаваме на “изкушението” да свършим всичката изостанала домакинска работа. И най-вече да не забравяме, че този период е кратък. Ще свърши един ден. Дори ще ни се иска да се върне, но няма как. Затова просто да се радваме на бебето си, докато е бебе.

Многолюдните семейства са все по-голяма рядкост. Едно съвременно семейство, в което и двамата родители са образовани и с професии, трудно ще вземе решение за повече от едно дете. Максималното “приключение”, което си позволяват, е две деца. Три и повече са истинска екзотика. Затова сякаш почти не можете да срещнете специализирани съвети за многодетни родители. Повечето книги и семинари за възпитание се концентрират върху единственото дете. 

Многодетните родители – мъченици или грешници?

Още по-малко се замисля някой за психиката на многодетните родители. Не, не за хроничната физическа умора, за всепоглъщащите битови грижи и финансови фокуси, които са тяхно ежедневие. А за натрапчивото усещане, което споделят повечето от тях, че “не са добри родители”. 

И как да бъдат, когато денонощието си е от двайсет и четири часа, независимо дали трябва да го посветиш на едно или на четири деца. Ясно е, че четирите ще получат по-малко внимание, грижа, изслушване, търпение и всичко останало от едното. И когато такива съвестни родители, отдадени изцяло на децата си чуят от някой всезнаещ педагог как трябва да отделят по два часа на ден минимум за разговори с четиригодишното си дете, с тревога питат: “Колко?! Аз по двайсет минути не мога да отделя на всяко! Ако им отделям по два часа… е, ако ги оставя гладни един ден, може и да успея да ги докарам по един час на дете.” 

Внимание за всяко дете поравно

И така, в съвестта на загрижения многодетен родител се загнездва едно мъничко тревожно червейче – Не стига, че малките износват дрехите на по-големите… не стига, че моите деца имат най-евтините телефони в класа… не стига, че им давам оскъдни джобни пари и най-скъпото развлечение, което можем да си позволим, е зоологическа градина, ами и не мога да им отделям време, да ги възпитавам, да им давам необходимата обич… аз съм лош родител! Аз осакатявам децата си…

Не е трудно да се стигне до тази точка. Особено, заобиколени от “перфектни” родители, чиито деца са фейсбук звезди – всеки ден с нови снимки – с нови ботушки, с нова играчка, на Дисниленд, на море в чужбина, докато вие дори нямате време да си снимате децата. 

Така ли е, наистина? Чуйте изповедта на многодетната майка Рене Бейкър – историята на нейното осъзнаване. Не, всичко това не е вярно, скъпи многодетни родители, успокойте се! Вашите деца получават всичката им необходима любов и внимание. Непременно изслушайте предаването “По пантофи”. 

Исус Христос и Бог – четвърти епизод на поредицата „Библейски курс“

Алберт Айнщайн е написал следното в една от книгите си:
„Виждам модел, но моето въображение не може да обрисува създателя на този модел. Виждам часовник, но не мога да си представя създателя на часовника. Човешкият ум е неспособен да схване четирите измерения, тогава как може да схване Бог, пред когото хиляди години и хиляди измерения са като едно?“ (Космическа религия, 1931)

Множество велики умове като този имат вяра в Бога. Те признават факта – космосът и природният свят е сложен механизъм, по-сложен дори от часовник. Ако е странно да вярваме, че един часовник може да възникне случайно, колко по-странно е да считаме, че удивителната хармония и ред във вселената са възникнали от само себе си?

Вяра в Бога чрез Библията

Библията представя невероятни указания за съществуването на Интелигентен Създател, който е устроил и поддържа всичко. Но не само това. Той се грижи лично за живота и благополучието на всеки от нас. Ако му позволим, способен е да преобрази живота и на най-безнадеждния случай. Това е потвърдено в живота на милиони хора, през всички векове, по целия свят.

В Библията е даден силен аргумент, за да имаме вяра в Бога. Библейските предсказания и пророчества, които са се изпълнили с математическа точност ни дават увереност. Бог желае да му се доверим и затова ни разкрива предварително своя план в историята. И когато виждаме изпълнението му пред очите си, нашата вяра в Бога укрепва.

Въплътеният Бог

Библията ни открива още, че Бог е станал човек и е живял между нас като реална историческа личност. Фактите от историята за живота и учението на Исус Христос са силен аргумент за християнската вяра. Имаме повече основания за съмнения в съществуването на множество велики личности на древността, отколкото да се съмняваме в историческия Исус. Но приемем ли неговото реално съществуване, неизбежно сме на крачка от това да приемем истината на ученията му, както са описани в Библията. 

Повече за основанията ни за християнската вяра в Бога ще научите в новия епизод от поредицата „Библейски курс“ по Радио 3:16 с водещите
п-р Петър Кузев и п-р Борислав Йорданов.