По мотиви от Изход 33:1–16
Библейски нюзфийд е новинарска редакция, която праща репортери в библейския текст.
„Когато Мойсей излизаше към шатъра, целият народ ставаше и всеки заставаше пред входа на шатъра си и гледаше след Мойсей, докато той влезеше в шатъра. Когато Мойсей влизаше в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше при входа на шатъра, а Господ говореше с Мойсей.. И целият народ виждаше облачния стълб, който стоеше при входа на шатъра. Тогава целият народ ставаше и всеки се покланяше пред входа на шатъра си. Господ говореше с Мойсей лице в лице, както човек говори с приятеля си“ (Изход 33: 8-11).
Последни новини от Синай
Намираме се в лагера на Израил. След случая със златното теле ситуацията става напрегната. Бог е разочарован. Наказанието е брутално. 3000 души загиват от меч. Хората са потиснати след 3000 погребения. Бог казва, че е време да напуснат Синай, но Той иска да се отдръпне: – – Няма да вървя вече с вас, че като ви гледам какви сте корави вратове, да не взема да ви унищожа!
И още едно събитие: Мойсей мести шатрата на Бога извън лагера. Това е израз на отчуждението между Всевишния инарода. И освен това поражда страх. Те си мислят: Може би Бог иска да ни унищожи, затова отдалечава Мойсей от стана? Но сякаш вратата към Бога не е затворена. Защото Мойсей нарича Божията палатка шатър за срещане и всеки, който иска, може да отиде там и да търси милост.
Хората съжаляват. Те наистина скърбят за Божието присъствие и свалят украшенията си. Познавачите на случая – богословите – казват, че най-сетне реагират на това, което са загубили и променят поведението си. После излизат пред палатките си и гледат как Мойсей отива да говори с Бога. Напрежението може да се реже с нож. Те се взират да видят знак, че Бог ще благоволи да говори с техния водач.
Облакът на Божието присъствие се снишава и двамата започват разговор. Дали Мойсей ще успее да върне Бог при хората? Всъщност шатърът за среща е пространство за ходатайство, когато отношенията са прекъснати.
Какво се случва в шатъра?
Не можем да чуем, разговорът е личен. Бог говори с Мойсей лице в лице, както си говорят приятелите. Самият Мойсей е източникът, който ни казва как тече диалогът.
Той започва директно с проблема:
– Боже, какво ще правиш с мен? Ще обезцениш призванието, което сам ми даде?
Нали ти ме избра? Нали ти ме повика? Не съм някой, който случайно ти е попаднал под ръка. Ти ме избра по име, аз бях предназначен за това. Каза ми, че това е призванието ми – да заведа хората в земя на масло и мед. (С други думи: „Кажи ми какво смяташ да правиш, кажи ми въз основа на какво решаваш да бъдеш или да не бъдеш с народа? “) А сега, ако съм намерил милост в Твоите очи, кажи ми, моля Те, Твоя път и ще Те позная, за да намирам милост в Твоите очи, и виж, че този народ е Твой народ (13 стих).
Мойсей по сърце си е застъпник – както можем да видим в постъпките му от младостта до последната му молитва за тях. Той не се дистанцира от хората, когато отношенията им с Бог стигат до ръба, а даже си позволява да съветва Бога: Не забравяй, че този народ е Твой народ.
Мойсей не се преструва, че всичко е наред. Той не казва: „Народът е чудесен. Просто малко се объркахме.“ Напротив. Той знае какво са направили. Но въпреки това казва: „Този народ е Твой.“ Това е странната смелост на молитвата. Да застанеш пред Бога не с аргумента: „Ние сме добри.“ А: „Ние сме Твои.“
– Господи, знам, че не сме цвете за мирисане, но, моля Те, не забравяй, че сме Твои.
Каквито и да сме, каквото и да правим, каквото и да се случва с нас, ние сме Твои. Ето такива понякога пакостливи, понякога грешащи, твърдоглави, но — Твои. И за къде сме без Теб? И за къде съм аз без Теб?
И Бог казва на Мойсей:
– Аз ще вървя с лице към теб и ще те успокоя.
Чудесна новина за Мойсей. И както се казва, тук може да приключат преговорите. Но този добър отговор не е достатъчен за водача. Той обръща посоката и връща разговора към хората:
– Как ще продължим Ти, аз и народът? Господи, ти казваш, че ме познаваш. Казваш, че съм намерил благоволение в Твоите очи. Ако е така, покажи ми пътя?
Мойсей не протестира срещу решението на Бога. Не настоява за по-добри условия, не търси сделка: Е, щом ще ни дадеш земята, тогава всичко е наред.
Напротив – той казва нещо много силно:
– Ако не си ти с нас, не ни извеждай от тук.
Ако Ти няма да бъдеш с нас, не ни води никъде.
Защо ни е Ханаан без Бога?
Той наистина стига до края:
– По какво ще се познае, че аз и Твоят народ сме намерили благоволение пред теб? Нали по това, че ти вървиш с нас?
Обещанието ще се изпълни, но какво е то без Теб?
Твоето присъствие е самият знак!
Говорещият човек
Когато една връзка се разпадне, първата ни реакция често е мълчание. Спираме да звъним. Не ни се иска да попитаме какво се случи. Не си даваме място и време, за да се обясним, да изчистим недоразумението. Често решаваме предварително: „Няма смисъл. Той няма да ме разбере.“ Или – „Тя вече не иска да ме чуе.“ Не си струва да говорим.
И отношенията приключват не непременно защото няма какво да си кажем, а защото спираме да си говорим. И тази история е стигнала точно до такова място. Народът е направил нещо, което не може просто да бъде заличено. Бог се отдръпва. Но Мойсей отива да говори.
Съществува традиция в юдаизма, която разделя природата на четири категории: доме́м („камъни, неживото“), цоме́ах („растения“), хай („животинският свят“) и особена категория медабе́р („говорещият“), тоест човекът, говорещото същество, чието отличие е разговорът. Дори когато отношенията са безнадеждно счупени, Мойсей отива в Шатъра да говори с Всевишния, а народът с надежда гледа след него.
Това е добър пример. Във всяка ситуация — и в отношенията с Бога, и в отношенията с хората — трябва да говорим. Човекът е говорещо същество и трябва до последно да се опитва да говори, да възстанови отношенията, да търси Бога, да моли за милост, да моли за прошка. Може би затова в тази история най-важното действие не е движението, а разговорът.
Бог отменя присъдата
Това е последната новина от Синай. След резила със златното теле отношенията не приключват. Народът е виновен. Бог е гневен, но разговорът продължава.
И в живота е така: една връзка рядко става по-силна с красиви думи след успеха, а с труден разговор след разочарованието.
Мойсей продължава да говори, а Бог продължава да отговаря.
И в отговор на този разговор, на самия вик на хората, на всички тези очи, устремени към Него, на отклика на целия народ, когато всеки пред своя шатър Му се поклоня – в отговор на това единодушно покаяние Всевишният отменя Своята присъдата и потвърждава:
– Аз ще вървя сред вас!
Може би затова тази история не е просто за провала на Израил. Тя е и за това какво се случва после. Защото провалът не е непременно краят на отношенията.