Често се случва да пораснем физически и интелектуално, но не и емоционално. Телата ни са зрели, умовете ни са зрели, но сърцата не. Способни сме да се грижим за себе си, да работим, да градим кариера, да създаваме семейства и деца, но вътре сме останали емоционално незрели деца. Психолозите твърдят, че човек „замръзва“ в онази възраст, на която е усещал липса на любов, и подсъзнателно се стреми да запълни този резервоар, „спечелвайки“ си онази любов, която му е липсвала в тази възраст. Тоест, ако родителите не изразяват любовта към децата си по подходящ за тяхната възраст начин, така че те да се чувстват обичани, много е възможно тези деца да продължават да „си набавят“ любов, правейки това, което са искали от тях на тази възраст, за да бъдат обичани.
Вечното дете
На теория звучи объркано, но на практика е съвсем просто – от какво има нужда едно тригодишно дете, примерно, за да се чувства обичано? Това е възрастта на любопитството, стремежа към самостоятелност и творчество. Детето опознава света с много висока скорост и иска да опита всичко. Ако постоянно го възпират и му повтарят: „Малък си, ще паднеш, не опитвай това, не се качвай там“ или „Казах ти да не го правиш, виж как се изцапа, виж как си скъса блузата, виж как счупи играчката“, детето развива чувство за вина, усещане за непохватност, страх от експериментиране и впечатлението, че за да го обичат, трябва да оставя другите да решават вместо него, а то сáмо да изпълнява.
Когато порасне,
това дете ще си остане на тази възраст,
дори когато е на трийсет. То (вече той или тя) ще бъде плахо, ще му липсва решимост и енергия да опитва нови неща, ще се стреми просто да не „ядосва“ околните със своята непохватност; ще бъде един пасивен човек, който не си поставя цели, не се стреми да постигне нещо, а вечно чака да му кажат какво да прави и след това се притеснява, че може да не се справи.
Но това не е присъда. Достатъчно е човек да осъзнае това и да предприеме сам „запълването на празния резервоар с любов“, за да се избави от тези страхове и пасивност. Често е нужна намесата на терапевт, но нищо не е загубено, никой не е осъден да остане вечно дете, стига да пожелае.