Над входа на габровския музей на хумора и сатирата стои надпис: „Светът е оцелял, защото се е смял“. Това не е вярно, разбира се – светът е оцелял поради съвсем други причини – но в същото време и не е напълно невярно. Хората наистина са се съхранили психически през всички ужаси, през които е минало човечеството, именно защото са успели да се смеят въпреки тях.
Хуморът е велика сила.
Клоуни и хумористи са плащали със свободата и дори с живота си за някоя особено остроумна смешка, уцелила без да иска (или нарочно) порока на жесток император или диктатор. Но пък комици и автори на хумористични книги печелят милиони просто с умението си да разсмиват. Чувството за хумор се смята за едно от най-привлекателните качества на хората, цени се по-високо дори от сексапила. Ние просто обичаме да се смеем. Става ни хубаво, хормоните на щастието хукват през кръвообращението. Затова гледаме комедии, смешни клипчета в Тик-Ток, следваме стендъп комици в YouTube.
Но всеки е изпадал в конфузната ситуация да каже нещо смешно, очаквайки буря от смях, а да получи ледено мълчание и неодобрителни погледи. Защото хората се смеят на различни неща. Ако прочетете „смешките“ на последна страница във вестник от 1930 година, да речем, ще се засмеете не на тях, а на хората, които са се смели на такива глупости. Ако грък разкаже виц на германец, е напълно възможно никой нищо да не разбере – нито германецът вица, нито гъркът германеца. IT специалисти, лекари, строители, дори прочутите с липса на усет за смешното счетоводители си си имат свой
„браншов“ хумор, който никой друг не разбира.
А ако отворим дума за политически коректния език, тогава пред хумора се отваря истинска бездна. Прочутият британски комик Роуън Аткинсън драматично заяви, че политическата коректност е убила комедията. От една страна, всички се съгласяваме, че някакъв вид ограничения на остроумието са нужни, защото то наранява, обижда, подценява. От друга страна, не е ли това е най-великото – да умееш да се надсмееш над себе си, да приемеш другите да се смеят на теб? Липсата на чувство за хумор често е признак за болно его.
Как да се смеем от сърце и да разсмиваме другите, без да обиждаме и нараняваме? Възможно ли е изобщо усвояването на такова велико изкуство? Ето, такива въпроси си задаваме в предаването и се чудим имат ли отговор.