Всеки добър родител иска децата му да научат ценните уроци за живота, да бъдат подготвени за него. Затова не жали начини и методи да ги възпита. Още преди бебето да се е родило, мама и татко почват да четат книги за възпитанието, да се съветват с педагози, роднини и приятели с опит. И обикновено са напълно подготвени. На теория.
Практиката, обаче, е съвсем друго нещо. Знаем, че детето трябва да се научи да чака, да търпи ограничения и да се съобразява с околните, защото това е необходимо за живота му на зрял човек. Знаем, че това става с дисциплина и постоянство. Но когато трябва да приложим на практика тази дисциплина, се стига до неочаквани „пробиви“. Без да искат,
родителите попадат в капани,
за които дори не предполагат, че съществуват.
Например, макар съвестно да повтарят правило или изискване, детето „си прави оглушки“, не изпълнява и дори прави напук. И родителите се дразнят, дори понякога отчайват – „Докога ще повтарям?“, „Изобщо не ме чува дори!“, „Трябва ли да прибягвам до плесници, за да ме послуша най-сетне?“.
Всъщност, постоянното повтаряне на едно изискване, „капането като капчук“ върху главата на детето има обратен ефект. Родителите искат да се разберат „с добро“, без да налагат наказания и използват единствено думи. Прекрасно, но
голите думи са много неприятен капан –
както за детето, така и за родителя. Къде е грешката?
Понякога грешката е в липсата на предупреждение. Тоест, постъпката на детето има своите последици, но то не е било предупредено за тях. Купувате му нови маркери и след половин час виждате, че е нашарило цялата стена в кухнята. Шокирани сте и категорично му заявявате: „Край! Съжалявам, но щом рисуваш по стената, маркерите се конфискуват.“ Детето се разстройва, плаче и прави сцена. Според него няма никаква логика. Никой не му е казал, че по стената не може да се рисува. За вас това е най-естественото нещо на света, но не и за него. За него всяко празно пространство е достойно да бъде изрисувано. И внезапното наказание го изважда от релси, кара го да се чувства отблъснато, усеща несправедливост. И съвсем логично се бунтува.
Ако просто го бяхте предупредили: „Заповядай, тези маркери са подарък за теб. Ето ти и блокче с празни листове. Имаш право да рисуваш само върху тях и никъде другаде. Ако видя надраскано нещо каквото и да е извън тях, ще си ги взема“, тогава наказанието след рисуването по стената ще бъде неприятно, но логично и няма да разстрои нито вас, нито него.
Други скрити капани на възпитанието – в предаването.